Тя застана пред него със скръстени ръце:
— Какво искаш?
— С Елинор сложихме край.
— Аха. И?
Той сбърчи чело.
— Вече не я обичам. Свършено е — обясни.
Тя мълчеше. Стоеше със скръстени ръце и го гледаше като ядосан тигър. Той бавно започна да схваща, че може и да не е преценил правилно ситуацията.
— Ядосана ли си? — попита, но разбра, че е сбъркал с този въпрос, още преди тя да избухне:
— Дали съм ядосана? Ти ме заряза, овика ме и ме обвини, че си отмъщавам чрез вестника. И сега се появяваш просто така и искаш да си говорим? От цяла вечност избираш между мен и Елинор, но сега е твърде късно. Можеш да вървиш по дяволите.
— Амбра, съжалявам.
_ Съжаляваш? — викна тя пискливо. — Толкова си самодоволен! Чу ли? Самодоволен!
Почти изкрещя последната дума. Всички ги зяпаха. Том пристъпи към нея:
— Успокой се малко.
— Нямам желание да се успокоявам. Отивам си.
— Ако се вразумиш, ще ти обясня — каза той и я хвана за ръката.
Пляс!
Изобщо не го беше очаквал, но определено го усети. Амбра го зашлеви право през лицето.
— Какво… — заекна той смаяно.
Беше просто невероятно колко бърза се оказа. И силна.
— Върви по дяволите! — рече тя студено, завъртя се кръгом и си тръгна.
Том се скова.
Пазачите в приемната го гледаха със зяпнали усти. Звъняха телефони, но никой не им обръщаше внимание. Разните посетители във фоайето също зяпаха. Нямаше да преувеличи, ако кажеше, че срещата не мина по план. Реши да се прибере вкъщи и да прегрупира силите си. Гневно изгледа зяпащата публика и се въздържа да не разтърка буза, докато не излезе на улицата. Дявол да го вземе, наистина беше силна.
— Е, спокойно може да се каже, че този път прецаках всичко — заключи Амбра пред Джил.
Ръката я болеше, понеже беше вложила цялата си сила в плесницата. Мрачно мачкаше един розов лист, паднал от огромния букет на масичката в гримьорната на Джил в „Консертхюсет“. Наблюдаваше Джил, която се мъчеше да се измъкне от впитата концертна рокля. Асистентът Лудвиг се плъзгаше наоколо като русокоса сянка. Той взе роклята и я окачи на закачалка.
— Така му се пада. Трябва да зашлевяваме мъжете по-честичко. — Джил си махна обиците и всички гривни. — Чу ли поне малко от концерта?
Амбра поклати глава:
— Не, извинявай. Забавих се на работа. Дойдох след антракта, но не ме пуснаха. Макар че чух аплодисментите, явно са те харесали. Извинявай.
— Отдавна не си идвала на концерт. Щеше да е хубаво да дойдеш да ме чуеш поне веднъж-два пъти — каза Джил сковано.
— Съжалявам. Много неща ми се струпаха на главата. Пътуването до Кируна събуди цял куп отвратителни спомени, а и така се безпокоя за онези момичета, които живеят при семейство Свентин. А и тази история с Том…
Джил вдигна очи към небето.
— Вайкането няма да ти помогне. Казах ти, че не е за теб, признай.
Бузите на Амбра пламнаха. Разбира се, Джил не можеше да не й го напомни.
— Отивам да взема вази — обади се Лудвиг и косо погледна Джил.
Събра разни хартийки и целофани и ги остави насаме.
Джил си облече развлечена блуза и бяло плюшено долнище на анцуг.
— От собствената ми колекция е. Пристигна днес.
Джил имаше множество различни колекции, които твърдеше, че сама създава, но Амбра знаеше, че просто дава името си и после печели куп пари от тях — парфюми, бижута, бельо. Погледна тънкия светъл плюш.
— Трудно си представям да стоят добре на някой друг, освен теб. Може би на някоя анорексична блогърка.
— Да му се не види, Амбра, трябва ли винаги да си толкова неприятна? Първо закъсняваш, след това висиш тук и ми се цупиш. Само ръсиш негативна енергия. Стига си се чумерила, ела на себе си.
— Нямам сили да идвам на себе си. И мразя този израз.
— Ти мразиш всички изрази.
Вратата се отвори и Лудвиг се върна:
— Получила си цветя от принца и принцесата — показа той ваза с луксозни рози.
После ги снима и ги качи в инстаграм.
— Да ви щракна ли двечките? — предложи той и вдигна телефона.
Амбра поклати глава. Беше напълно изтощена, днес беше приключила смяната си, сега я чакаха пет свободни дни, пет сиви тъжни дни.
— Сестра ми не иска да я виждат с мен — заяви Джил.
Пак седна пред огледалото и започна да си реши косата с бързи движения. Напрежението се усещаше във въздуха.