Този път с Джил нямаше да могат да поправят това, което съсипаха. Никога не се бяха карали по този начин, винаги замитаха проблемите под килима, но май вече не се побираха. Вдигна очи, стоеше пред входа си. Беше заключен и затворен и за миг тя изпадна в паника, понеже сякаш бяха изтрили кода от мозъка й. Когато най-сетне си припомни цифрите, й отне цяла вечност да ги въведе, ръцете й трепереха и няколко пъти се наложи да започне отначало, докато механизмът изщрака и зелена лампичка показа, че е отворено. Повлече се нагоре по стълбите, държеше се здраво за перилата, зарови из чантата си за ключовете.
Нямаше поща, установи, когато отвори вратата, дори реклами, нищо не я чакаше у дома и с това чашата преля. Никой не й пишеше писма. Никой не й се обаждаше или пращаше съобщения. Сълзите запариха под клепачите. На никого не му пукаше за нея. Тя пусна якето, ръкавиците и шапката на пода в антрето, изу си обувките, отиде в хола, захлупи се по лице на дивана и заплака с глас. Рева известно време, пое си дъх и после пак избухна в плач. Никой не я обичаше.
Не след дълго носът й беше така подут, че трябваше да диша през устата. Когато се надигна, за да си поеме дъх, чу бръмчене. Телефонът. Избърса си носа с ръкава, завлече се до антрето и го извади. Надяваше се да е Джил. Не знаеше как би могла да съществува без сестра си. Наложи се да си избърше и очите, за да може да види кой й е изпратил есемеса. Оказа се Елса.
Не се чувствам добре. Май е сърцето.
О, не! Само не и това. Тя отговори:
Какво е станало?
Не откъсваше очи от дисплея.
Паднах. В болница съм. Но не се безпокой.
Само дето беше твърде късно. Амбра притисна устата си с длан, но не успя да спре плача. Елса. Беше забравила Елса. Позволи си да поплаче още десет минути, но след това щеше да състави план. Това винаги беше най-добрата тактика. Знаеше какво беше длъжна да направи. Щеше да отиде при Елса. Да замине за Кируна. Пак.
56
— Потискаща работа — отбеляза Том, докато преглеждаше списъка с имена.
— В смисъл? — попита Матиас и остави една черна чанта на масата.
Екземплярът от списъка на Матиас вече беше изгорен, мирисът на дим се носеше из въздуха. И двамата го бяха наизустили и Том също щеше да изгори своето копие, преди да тръгнат.
— Във всяко отношение — отвърна Том и накъса листа на парченца, пусна ги в празна консервна кутия. — Но най-вече това, че се оказаха съвсем обикновени хора, каквито срещаме всеки ден. Депресиращо е.
Човек очакваше тези, които мразят и заплашват активните жени, да са психически нестабилни хора, болни мъже, аутсайдери. Но имената в списъка им бяха на обикновени мъже с обикновени професии.
Един лекар, който пишеше толкова ужасни заплахи, че Том го беше взел за психопат. Местен политик с крайнодесни виждания, който редовно заплашваше горе-долу всички жени журналистки, блогърки и знаменитости с изнасилване, осакатяване и изтезания. Финансист, който прекарваше нощите си по форумите; журналист, който беше водещ подстрекател в „Авпикслад" и „Свободни времена“; интелектуалец на средна възраст, който, изглежда, мразеше феминистките точно толкова, колкото си падаше по твърде млади жени. И всичките до един мъже.
Том щракна запалката и изгори парченцата. Понякога губеше вяра в собствения си пол.
— Според някои на мъжете трябва да им се отнеме избирателното право за няколко години — каза той умислено.
Беше го чел някъде. Или пък Амбра му го беше споменавала. Ставаше му все по-криво.
— Може би няма да е лошо — съгласи се Матиас, но Том вече беше забравил за какво говореха.
Гледаше пламъците и си спомняше, че с нея бяха разговаряли за мъже, които се държат като гадняри. Искаше му се поне той да не се беше държал като гадняр. Единственото, което можеше да направи сега, беше да концентрира всичките си чувства в настоящата задача.
— Отвратително е, че на тези магарета се позволява да се държат така. Нищо не може да се направи, какво става с този свят? Но като оставим това настрана…
Той замълча, вгледа се в замиращите пламъчета.
Матиас се ухили, докато прибираше пътната карта на Швеция в чантата.
— Знам. Като изключим това, е доста приятно.
Том кимна. Наистина беше приятно да го върши. Незаконно, потенциално опасно. Може би откачено, но готино. Ако се разчуеше, Матиас щеше да загуби работата си, а той самият пак щеше да бъде разкъсан от медиите. Но не се тревожеше. В това бяха добри. Калкулирани рискове и тайни операции — това беше начинът им на живот, в това бяха експерти.