Бяха проверили списъка безброй пъти, добавиха някои имена, зачеркнаха други. Съставиха строги правила и критерии, към които да се придържат. Решиха, че е задължително условие да има специфични и груби заплахи, не просто обикновено изливане на омраза в интернет. Трябваше да са отправяни систематично и в дълъг период от време. Освен това лицата трябваше да са пълнолетни, дори за всеки случай решиха долната граница да е двайсет и пет години, горната — шейсет и пет. И накрая, мъжете трябваше да са получили няколко предупреждения да престанат, които да са игнорирали.
След като съставиха списък със стоте най-ужасни интернет тролове и хейтъри в Швеция, се принудиха да го съкратят драстично и сега списъкът им съдържаше неколцина от най-отвратителните мъже в страната. Мъже, които действително заплашваха свободата на изразяване и демокрацията. Мъже, които систематично заглушаваха гласа на жените и които правораздавателните органи не можеха или не искаха да докоснат.
— Нито един от тях не заплашва други мъже.
— Не, откачено е, и аз това гледах. Сякаш наистина мразят жени. Много от тях мразят и имигранти, и мюсюлмани, изглежда, нещата са свързани, но се нахвърлят само на жените. Някои от тях имат криминални досиета, разбира се. Почти всичките за побой над приятелки и съпруги. Гадини.
След като завършиха списъка, обмислиха кого да включат в екипа, обадиха се на неколцина стари приятели, съставиха програми и алтернативни схеми. Толкова лесно се беше оказало да се върнат към някогашните навици, мислеше си Том, докато оглеждаше един нож. Двамата с Матиас бяха изпълнявали стотици подобни операции, и по-малки, и значително по-мащабни. Тази дори не беше кой знае колко сложна. Той прибра ножа в канията и провери оборудването, което бяха събрали на масата и сега го инспектираха за последно. Винаги беше сложно да решиш какво да вземеш за дадена операция, да се опиташ да си представиш кое ще ти потрябва, да помислиш за всички „за“ и „против“. Той вдигна един метален бокс. Незаконен в Швеция. Показа го на Матиас с въпросително изражение. Оръжието имаше дълги остри шипове. Изглеждаше смъртоносно.
— Само за сплашване — обясни Матиас.
Том заобръща тежкото оръжие, мъчеше се да си спомни дали някога е използвал такова. Остави го и взе пистолет.
— Ако ни хванат, трудно ще обясним това — каза сухо.
— Възнамеряваш ли да те хванат?
Том претегли в ръка пистолета, Глок 17. Той рядко носеше оръжие, но пистолетът беше хубав, прост и здрав.
— Може би е разумно да го вземем. Но няма да стреляме по никого, ясно?
— Естествено, стига си се тревожил — успокои го Матиас и се наведе над картата на Сконе.
Бяха проверили за евентуални пътни ремонти, планираха алтернативни маршрути и определиха места, където да се срещнат, ако по някаква причина се разделят. Беше проста задача, но те бяха достатъчно опитни да знаят, че и най-леката операция бързо може да се превърне в катастрофа, затова планираха предварително и най-дребната подробност.
Том отвори опаковката на новия телефон. Щяха да оставят личните си телефони тук, бяха купили нови и ги бяха заредили с предплатени карти, взети от различни магазини. Щяха да използват отделен телефон за всеки адрес и после да го унищожат и да го хвърлят на сметището. Матиас погледна собствения си смартфон, изключи го и пак го включи, сякаш за да се увери, че работи. Том се досети за причината за това, най-вече защото самият той го правеше често през последните дни.
— Какво става с Джил?
Имаше късмет, че беше зает с тази операция и с кризата в службата, иначе вероятно щеше да чака по цял ден с телефона в ръка.
Матиас вдигна очи:
— Честно казано, не знам.
— Но ти я харесваш?
Матиас плъзна поглед по маските, въжетата и инструментите, но челото му беше сбърчено.
— Нямам възможност за сериозна връзка. Още по-малко с жена като Джил, изключено е. Тя качва всяка своя стъпка в социалните мрежи, напълно непредвидима е, изобщо не е мой тип.
Думите му не звучаха никак убедително.
— Значи си влюбен до уши — заяви Том.
Матиас поклати глава:
— Нищо няма да излезе. Никога.
— Не, вероятно няма — съгласи се Том.
— А с твоите жени какво става?
Том го изгледа сърдито, вече съжаляваше, че му разказа за появата на Елинор.
— Не ми се говори — отвърна рязко.
— Свършено ли е между теб и Амбра?
Том се замисли. Искрено се надяваше да не е. Не можеше да си представи живота без нея. Беше едва ли не облекчение да осъзнае, че се чувства така — тя значеше толкова много за него; беше готов на абсолютно всичко за нея, без колебание би дал живота си. Но не отговори на въпроса на Матиас, на никого не му влизаше в работата. Просто продължи да прибира необходимото снаряжение. Накрая затвори чантата: