— Готови ли сме?
Вече се бяха преоблекли в тъмни дрехи. Безлични черни панталони, тежки ботуши. Якета без отличителни знаци. Бяха купили анонимна таратайка със зимни гуми, воден нагревател и мощен двигател. Сложиха крадени номера, после щяха да я дадат за старо желязо. Точно като едно време.
— Оръжия, оборудване, карти. Още нещо? — попита Матиас, докато се оглеждаше за последен път и оставяше портфейла и смартфона си на кухненската маса.
Том постъпи по същия начин. Щяха да носят само пари в брой. Колкото по-малко неща можеха да разкрият самоличността им, толкова по-добре.
— Това е всичко.
— Тогава тръгваме на юг — решително рече Матиас.
Щяха да започнат от Сконе и после да се придвижват на
север.
— Да, на юг, на война с троловете.
Пристигнаха в Сконе малко след полунощ. Навлязоха в малко село, намериха адреса и се приготвиха за дълго чакане в колата.
— Къде са момчетата? — попита Матиас.
Бяха изпратили двама от служителите на Том да наблюдават целите, да опишат ежедневните им действия и да проучат околността. Те щяха да стоят на пост, докато Том и Матиас изпълняваха същинската задача.
— На място са. Всичко изглежда спокойно.
В два часа Том и Матиас слязоха от колата. Прокраднаха се към къщата.
— Няма аларма — прошепна Том. — Почти ми липсва предизвикателството.
Вмъкнаха се за двайсет секунди. Бяха го правили и преди. Влизаха в къщите, измъкваха врага навън, справяха се с терористи, глави на кланове, местни разбойници. По-често обаче във военни зони, не в тихи селца. Някакъв си охранен бял мъж от средната класа не им беше в категорията. Вмъкнаха се в спалнята и извлякоха сънения мъж от леглото. Бяха избрали самотници, не искаха да рискуват да пострада невинен. Залепиха му устата, нахлупиха качулка на главата му, завлякоха го в кухнята, сложиха го на един стол и му овързаха ръцете и краката с тиксо. Почакаха, но отникъде не долиташе звук. Децата на мъжа бяха големи и учеха в чужбина, жена му го беше напуснала преди няколко години. Умна жена.
Матиас скръсти ръце, вторачи се строго през дупките в маската, която носеше.
— Е, Стиг, знаеш ли защо сме тук?
Стиг енергично заклати глава.
— Тук сме, за да си поговорим за присъствието ти в интернет. Не е много симпатично.
Стиг изкрещя нещо иззад тиксото. Матиас направи крачка към него и му смъкна качулката. Стиг млъкна рязко и се заоглежда отчаяно, очевидно беше свикнал той да има преимущество. Том беше видял жалбата за побой, подадена в полицията от последната му приятелка. Направил я на кайма. Случаят обаче бил изоставен.
— Сега ме слушай внимателно, Стиг. Ще изтриеш всичките си профили във форумите, във фейсбук и инстаграм. Точно така, знаем всичките ти тъпи псевдоними и ти никога повече няма да напишеш и ред, нито като коментари, нито във фейсбук, нито в някоя затворена група, нито в дебат, нито във форум, нито във видео. Една злобна дума и ние ще се върнем. И тогава няма да бъдем толкова нежни. Не толкова мили, колкото сме сега, ясно?
Стиг не помръдваше.
— Той разбира ли? — попита Матиас през рамо.
Том изсумтя. Матиас силно удари мъжа през лицето. Знаеше точно къде и как да удари и кръвта веднага шурна от носа на Стиг.
— Ясно? — повтори Матиас.
Стиг хълцаше и кимаше.
— Сега ще махна това. Ако извикаш… — Матиас извади пистолета от кобура и го размаха пред лицето на мъжа, което лъщеше от пот.
Матиас свали рязко тиксото от устата му.
— Ще се оплача в полицията — бяха първите думи на Стиг.
Матиас се обърна към Том и подбели очи. Този човек беше пълен идиот. Том взе бейзболната бухалка, удари я в дланта си няколко пъти, преди да я остави на масата. После извади пистолет за пирони от чантата. Едва се сдържаше да не се разсмее иззад маската, беше го купил от „Баухаус“, никога не би го използвал, не си падаше по изтезанията, дори над интернет тролове, но инструментът изглеждаше плашещо, а точно това беше целта. Матиас взе пистолета за пирони и го доближи до лицето на Стиг. Онзи нададе рев като животно в капан и по долнището на пижамата му изби мокро петно.
На лицето му вече не беше изписано никакво предизвикателство.
Това е хубавото при гаднярите — лесно се пречупват.
— От нас очаквай нулева толерантност, затова няма да имаш друг шанс — продължи Матиас, все така с пистолета на сантиметър от лицето на Стиг.
— Окей, окей.
— Ще пишеш ли още?
Стиг поклати глава.