Там някъде обаче приликите свършваха.
Оливер се беше проявил като напорист журналист с тежки статии за рокерски банди, скъпи автомобили и портрети на известни спортисти, за предпочитане мъже. Живееше сам в скъп апартамент на Лилйехолмстранден и минаваше за изгряваща звезда в журналистиката. С други думи, на повърхността Оливер Холм беше амбициозен и успял млад мъж. Според профила му в инстаграм тренираше пет пъти седмично; според същия източник пиеше шампанско и скъп алкохол в най-модните заведения на Стокхолм. Членуваше в различни групи във фейсбук, където обсъждаха по суров мъжкарски начин музика, филми и електронни джаджи. От време на време споделяше по някой сексистки виц, пускаше по някой и друг жлъчен коментар за „войнстващи феминистки", но иначе не правеше нищо впечатляващо. Имаше син, когото гледаше през седмица. Външно погледнато, беше най-обикновено момче.
Под повърхността обаче прозираше съвсем друг човек. Том разглеждаше документите. Съдържаха извлечения от полицейски доклади, копия от списъци с айпи-адреси, подслушани разговори и чатове, съобщения от затворени групи във фейсбук, изтрити постове във форумите. Неща, които Оливер вероятно е смятал за невъзможни за проследяване. Само че сега бяха наредени в спретнати купчинки пред Том.
— Филипа си я бива — промърмори той, докато четеше само малка част от мейлите, които Оливер беше пращал на Амбра под псевдоним.
Ще ти завра моторна резачка в мръсния феминистки задник.
Безродна пачавра. Мислиш, че си голяма работа. Защо просто не се метнеш под някой влак?
Имаше купища подобни писма. До Амбра и други жени. Какъв боклук!
— Целият ми екип си го бива — отвърна Матиас. — Най-добрите в Швеция и несъмнено на световно ниво. Най-добрите сред най-добрите. Пък и симпатични. Ще ти е приятно в такава компания.
Том не отговори. Това, което вършеха в момента с Матиас, беше временно, той нямаше намерение да продължи с незаконните сплашвания. Мястото му беше в „Лоудстар“. Но това не означаваше, че акцията им не е важна. Защото когато надзърнеш зад красивата фасада, Оливер Холм се оказваше истинска гад. Под различни потребителски имена дебнеше като хищник из различни младежки сайтове. Умееше да кара самотни момичета да се чувстват желани, да печели доверието им. Отново и отново склоняваше млади, беззащитни и вече уязвими жени постепенно да му се разкриват — психически, но и чисто физически. Все повече и повече, докато не се оплетат изцяло в мрежите му. Караше ги да си показват гърдите, да му изпращат голи снимки, да позират пред камерата, а после ги принуждаваше да вършат все по-ужасни неща, като ги заплашваше, че ще публикува материалите. Профилът му беше докладван не един път, но не беше последвало нищо.
Това представляваше тъжна илюстрация на провала на обществото да предпази най-младите от опасностите в интернет. Унижаването и съсипването на тийнейджърки обаче не беше единственото занимание на Оливер в мрежата. Филипа се разрови надълбоко и откри доказателства за сериозни престъпления. Том беше виждал най-лошите страни на човеците. Знаеше какво са способни да си причинят, беше виждал ужаси, които повечето хора, за щастие, дори не могат да си представят. Някои твърдяха, че омразата към жените в други култури е далеч по-силна, но Том изобщо не беше съгласен. Този ежедневен тормоз, който упражняваха Оливер и себеподобните му, не беше по-различен, просто степента беше по-слаба. Лошите мъже се държаха зле до степента, до която можеше да им се размине. Момче като Оливер щеше да продължи с тормоза, заплахите и гадостите, докато беше спокойно, че обществото ще му го позволи. Точно както мъжете във военните зони, които изтезаваха хора, изнасилваха жени и се държаха като зверове.
— Винаги можеш да избираш дали да си мръсник, или не — заяви Том.
— А Оливер е избрал да бъде — кимна Матиас. — Не е тормозил само Амбра и онези млади момичета. Заплашвал е и Джил. Така го открих.
— Виж ти — въздъхна Том и усети как отвращението му към Оливер нараства.
— Трябва да внимаваме да не го пречукаме.
— Да, за съжаление.
— Жалко наистина. Взе ли всичко? — попита Матиас.