Сякаш някой пусна черна завеса пред очите на Том. Не виждаше нищо. Юмрукът му се изстреля капо куршум и се стовари с такава сила право върху челюстта на Оливер, че онзи се катурна на пода заедно със стола. Нададе писък.
— По дяволите! — Матиас изгледа Том раздразнено.
Том се помъчи да се овладее. Матиас, разбира се, беше прав, не биваше да губи самообладание. Разтърси ръка, беше си натъртил кокалчетата. Яко. Почака Оливер да престане да хленчи.
— Също така ще пишеш на всяка журналистка, която си тормозил, и ще помолиш за прошка, ясно?
— Ти си луд!
Том доближи лице до неговото и мръсникът се разтрепери.
— Ще молиш за прошка и ще пълзиш в краката им. Иначе ще се върна и ще те метна през балкона. Не се шегувам.
Адамовата ябълка на Оливер трепереше. Той отмести очи. Но кимна леко.
— Тръгваме — намеси се Матиас. — Ти върви. Аз съм зад теб.
Том взе чантата и излезе.
Боже! Оливер беше идиот и гадина, но тирадата му беше потвърдила онова, което той вече подозираше. Че Амбра не го е излъгала. Че шефката й и Оливер са действали зад гърба й. Тя не го е предала. Конвулсивно стисна дръжката на сака. Това не беше най-лошото. Най-лошото беше, че Амбра губеше голямата си мечта — тази работа, най-важното в живота й. И вината беше негова. Беше казала истината, а той я беше нагрубил.
— Аз ще карам — каза кратко и улови ключовете, които Матиас му подхвърли.
Затвориха вратата след себе си и забързаха надолу по стълбите.
— След колко време ще се освободи? — попита Том.
Матиас хвърли сака в багажника.
— Половин час, да речем. Разхлабих възела, би трябвало да успее. Ако пожертва малко кожа. Какво те прихвана?
Том не отговори, запали двигателя и потегли. Кимнаха на колегите си, които напуснаха мястото също толкова дискретно и поеха в южна посока по магистралата, а Том подкара към центъра.
Беше се отнесъл зле с Амбра, но сега знаеше какво е длъжен да направи.
— Все пак мина добре — проговори Матиас едва когато наближиха Стокхолм.
— Прецаках всичко.
— Какви ги говориш?
— Не операцията. Беше готино и съм сигурен, че свършихме полезна работа. Говорех за Амбра.
— Значи нея искаш в крайна сметка?
— Да.
— Можеш ли да оправиш работата?
— Не знам. — Беше му трудно да изрече тези думи, но трябваше да гледа реалистично.
— Жени — въздъхна Матиас.
— Да.
Продължиха в мълчание.
— На работа ли отиваш? — попита Том.
— Да. Но докато сме на темата… Мисля, че харесвам Джил — заяви Матиас.
— „Харесвам“? Да не си на дванайсет?
— Точно ти не си в позиция да се правиш на голям спец по жените. Не прецака ли току-що две връзки едновременно?
— Може би. Кажи за Джил.
— Никога не съм се чувствал така. На интелектуално ниво съзнавам, че не е за мен, но емоционално тя е точната жена.
Том го слушаше с половин ухо. Той самият беше твърде зает да се измъчва за Амбра. Беше сбъркал — в мислите си, в действията, в реакцията. Някак трябваше да оправи нещата.
— Изобщо слушаш ли ме? — подразни се Матиас.
Том рязко спря колата.
— Ще те оставя тук, трябва да се прибера.
— Ама…
— После ще говорим — каза и затръшна вратата веднага след като избута Матиас навън. Чакаше го важен телефонен разговор.
59
На тръгване от свиждането при Елса Амбра забеляза, че батерията на телефона й вече е паднала. Чисто новият й модерен смартфон се оказваше безсилен срещу жестокия норландски студ. От сто процента зареден до нула едва за няколко часа.
— Боклук! — промърмори.
Трябваше да се прибере в хотела да го зареди. Докато чакаше, се просна на леглото. Телефонът извибрира, сякаш да й покаже, че се зарежда. Тя затвори очи, пробва да си подреди близките няколко часа. Нямаше представа как ще минат. И нямаше кого да попита. Том й липсваше. Също и Джил. Тя изхълца, но не се поддаде на плача, трябваше да бъде силна и съсредоточена. Имаше работа за вършене.
Докато телефонът й е бил изключен, явно я бяха търсили, тъй като щом го включи в тока, подаде сигнал. Беше толкова уморена. Нямаше сили дори да го погледне. Щеше да полежи така десет минути. Да помисли и да се успокои. След минута се изправи; не можеше да е спокойна, ако ще животът й да зависеше от това. Телефонът беше зареден до деветдесет процента и имаше две пропуснати обаждания.
И двете от Том.
В първия момент реши, че е грешка. Стари съобщения, които са излезли случайно при рестартирането на телефона. Но не, той се беше обаждал. Сега.