Тя му позволи да я смъкне. Отдолу беше чисто гола и той нежно зацелува гърдите й. Докато продължаваха да се целуват, Матиас се съблече, пускаше дрехите си на луксозния под. Озоваха се в дневната и той видя широкия бял диван.
Поведе я натам и легна върху нея, с решително движение разтвори краката й с колене. Джил придърпа главата му към себе си, но той се съпротиви, искаше да я гледа, докато прониква в нея. И тя му го позволи, остави го да решава. Вдигна колене, той се нагласи между тях и влезе в нея, видя как очите й се замъглиха, докато я изпълваше. Любеше я страстно, диво, накара я да се докосва както преди, докато се тласкаше в нея. Бедрата й се полюляваха, тя викаше името му, накрая свърши със страхотен писък и в следващата секунда той излезе от нея и също свърши върху корема и гърдите й. Тя затвори очи и задиша тежко.
Той се надигна на разтреперани ръце и осъзна, че я е изцапал. Дали щеше да се ядоса?
Тя отвори очи.
— Хареса ми, че го извади — каза. — Целуни ме и после ми донеси маргарита.
Той се подчини на заповедта, целуна я страстно, намери кухнята, взе хартия, каната и чаши. Внимателно я избърса, преди да налее питието. Чукнаха чаши.
Матиас млясна с устни, след като отпи.
— Вкусно е.
Протегна ръка. Беше толкова хубава с тази по-къса коса.
— Иска ми се да започна отначало — каза й, а тя се сви гола на белия диван. Той се застави да я гледа в очите. — Да се държа като нормален мъж, който иска да бъде заедно с нормална жена. Никакви глупави ограничения.
— Само дето аз не съм нормална — възрази тя.
— Не си ли?
— Не. Повредена съм. Отношенията ми с хората, храненето ми, всичко е сбъркано. В най-скоро време ще стана дебела.
— Окей — сви рамене той.
Тя присви:
— Падаш ли си по дебели жени? Не ми се вярва.
— Отношението ми към теб няма да се промени, ако напълнееш.
— И съм стара — продължи тя и сведе очи. Стисна чашата. Матиас се усмихна:
— Знам точно на колко години си и не бих те нарекъл стара. Джил поклати глава:
— По-възрастна съм, отколкото си мислиш. Рождената ми дата не е вярна. Объркаха я, когато пристигнах в Швеция, бях толкова дребна, че ме взеха за по-малка. Получих документите, като навърших осемнайсет, но не съм казвала на никого. Всъщност съм на трийсет, тази година ставам на трийсет и една. — Тя прошепна последните думи. — Никой друг не знае. Дори Амбра.
Тя отклони поглед, все едно току-що е признала, че си вади парите, като продава дрога на деца.
Настъпи мълчание.
— Джил?
— Да? — Гласът й беше задавен, все така не го поглеждаше. Матиас взе чашата й, остави я на масата, прегърна я. Тя облегна лице на гърдите му и единственото му чувство в този момент беше, че това е нормално.
— Харесвам те. Странният ти живот, тайните ти, това си ти. Тя изхлипа на гърдите му:
— И освен това съм почти сляпа.
Той я стисна по-силно, усети как се изпълва с нежност.
— Знам, виждал съм очилата ти.
— Възможно ли е да гледаш на мен като на проект? Защото имам много материал за подобряване?
— Не. Така си си идеална.
— Познаваме се само от месец.
— Знам. Но никога досега не съм се чувствал така.
— Как?
Май би могъл да се влюби в нея.
— Сякаш определените два месеца няма да ми стигнат. Искам да бъда с теб много по-дълго.
— Не знаеш нищо за мен — възрази Джил.
— Искам да те опозная. Но вече знам доста. Страхуваш се да не те изоставят. Мразиш да тренираш, обичаш шоколад и често си тъжна, макар никога да не го показваш.
Матиас я хвана за брадичката, вдигна лицето й, целуна я меко.
— Не мисля, че мога да обичам някого — промълви тя.
Той потри носа си в нейния.
— Обичаш Амбра.
— Да — съгласи се тя. — Но се скарахме ужасно.
— Братята и сестрите се карат.
Той го знаеше доста добре, имаше двама братя.
Джил поклати глава:
— Не и по този начин. Тя ми наговори отвратителни неща. Но и аз й казах някои ужасии. Ами ако не успеем да се одобрим?
— Нали се обичате, нали сте семейство?
Беше ги виждал заедно, знаеше колко държат една на друга.
Телефонът му звънна.
— Трябва да видя кой е — извини се той. — Технически погледнато, в момента съм на работа.
Извади телефона и погледна дисплея.
— Том е. Може ли да говоря?
Джил кимна. Хареса й, че я моли за разрешение, че го е грижа за нея, че е тук. Матиас отиде да се обади, а тя сложи пакет пуканки в микровълновата и направи цяла купа. Когато се върна, той беше сбърчил чело.
— Джил, кога за последно се чу с Амбра? — попита той. — Том пита.
Том Лексингтън, този проклет разбивач на сърца. Какво пак искаше от Амбра?