— През последните дни мислих много. За нас — започна той.
Тя пак кимна, пак надигна бирата и искаше и не искаше да слуша.
Том се почеса по брадичката, наболата брада тихо остърга дланта му.
— В последно време… Месеците след Чад, в Кируна, всичко с Елинор беше… не знам как да го нарека. Беше тежко.
Млъкна.
— Да — кимна тя, цялото й тяло беше като сковано в лед.
Сериозният глас на Том, непроницаемият поглед. Това не вещаеше нищо добро. Постъпи така глупаво, като дойде тук, позволи си куп очаквания и надежди. Отпи още една глътка, помисли си, че щеше да е по-добре да й беше пратил есемес.
— Амбра, съжалявам, ако съм те наранил. Знам, че те нараних.
— Наранихме се взаимно — отвърна тя и се зарадва, че гласът й прозвуча толкова спокойно, толкова неемоционално.
Това беше тя. Неемоционалната Амбра Винтер. Пак отпи. Нискоалкохолна бира. Дори нямаше да може да се напие.
— Все пак съм доволен, че Елинор се появи онази вечер — заяви той.
Супер, много се радвам за вас.
Том продължи:
— Страхувах се от чувствата, дълго време ги потисках. След Чад, но и преди това. Когато те срещнах, Амбра, се пробудиха толкова чувства, че не можех да се справя с тях и се уплаших. Взех го за знак, че съм зле. Толкова силни чувства можеха да бъдат единствено знак, че нещо не е наред.
— Няма нужда да обясняваш.
— Искам да обясня. Трябва да го кажа на глас. Нищо не се е случило между нас с Елинор, трябва да го знаеш.
— Така ли?
Тя искаше да му вярва, но… Том твърдо поклати глава.
— Да. Нищо. Свършено е, при това от дълго време. Не искам Елинор. Искам теб. Само теб. Мисля, че го искам от първата ни среща.
— Наистина? — учуди се тя, спомни си първата им среща.
Том се усмихна леко.
— Е, може би втората или третата. Но никога не съм се чувствал така. Звучи клиширано. И слабо. Но си загубих ума по теб. Дори не знаех, че мога да се чувствам така. Толкова е различно от всичко, което съм преживявал, затова ми отне време да го проумея.
Глупавото й извън логично сърце заби бясно в гърдите.
— А сега си го разбрал? Така ли? — изясни си тя.
— Да. Права беше. Бях самодоволен. И Матиас ме нарече така, също и злопаметен. Но ще се променя. Искам да продължим да се виждаме. Да бъдем заедно.
Тя пак надигна бирата. Дишаше, опитваше се да мисли.
— Амбра? Кажи нещо.
Погледна го право в очите. Изправи гръб, отметна глава. Беше решаващ момент.
— И аз имам да ти казвам нещо.
Лицето му помръкна.
— Да?
Тя събра кураж. И после скочи в пропастта.
— Обичам те — изрече.
Може би прозвуча сковано и тържествено. Но думите бяха необичайни за нея, никога не ги беше казвала на никого. Никога. Двете с Джил не употребяваха тези думи, а друг нямаше.
Реши, че трябва да се усъвършенства. Да бъде смела не само в работата, но и в личния живот. Да се осмелява да показва любов, да се осмелява да се разкрива, да поднася сърцето си.
— Обичам те, Том — повтори и странното беше, че се оказа приятно да го произнася.
В крайна сметка това изпитваше и нямаше защо да го крие. В известен смисъл вече не беше свободна. Обичаше го и беше негова.
— Каквото и да изпитваш ти и каквото и да стане занапред, това е положението.
Том Лексингтън, мъжът, който толкова рядко се усмихваше, се ухили до уши.
— Радвам се. Защото и аз те обичам — отговори.
Сърцето й подскочи щастливо.
— Мислех, че съм развалила всичко. След онази отвратителна статия.
— Не, и тогава те обичах.
— Може би все пак не си толкова самодоволен.
— Ако ти си доволна от мен, това ми стига.
— И на мен.
Той пристъпи към нея и устните ми се срещнаха, меко.
— Амбра — промълви той и целуна шията й, челото, носа.
— Да?
— Обичам те.
Внимателно разкопча най-горното копче на блузата й, целуна я по шията, разкопча още едно, опря длан върху голата й кожа. Съблякоха се взаимно, дреха след дреха, отне време, защото се целуваха и милваха, но накрая застанаха голи един срещу друг. Сега, когато думите бяха изречени, в ситуацията имаше сериозност. Тя плъзна ръце по гръдния му кош, проследи ги с очи. За разлика от нея, той нямаше почти никакви белези от пожара.
Том погледна разтревожено тялото й.
— Не е толкова зле, колкото изглежда — промърмори тя, съзнаваше, че цялата е в синини и ожулвания.
— Съжалявам — прошепна той.