— Вината не е твоя, освен това се чувствам добре, честна дума. Целуни ме.
Тя нежно хвана главата му и я придърпа към себе си. Притисна се към ръката, която се заключи около гърдите й, бавно потърка зърното си по топлата твърда длан. Изстена, когато ръката му се плъзна между бедрата й, когато един пръст потърси пътя навътре. Изпъшка тихо, отстъпи назад, докато облегна гръб в стената, и се притисна към ръката му. Още един пръст, докато бавно я целуваше. Вкопчи се в него.
Изстена, последва ритъма, който той създаваше с пръстите си, с ръката, с устата. Вдигна единия си крак, облегна го на бедрото му. Той хвана другия и я вдигна все едно беше лека като перце.
— Ох! — изпъшка тя.
Беше толкова секси и нямаше никакво намерение да се тревожи дали му тежи, или позата му е неудобна. Дали няма да я изпусне. Имаше му пълно доверие.
— Държа те — промълви той и я подхвана стабилно. — Държа те, Амбра — повтори и после тя усети как прониква в нея, бавно, устремено, тази блажена топла твърдост, която й пасваше перфектно. Облегна се на стената, не го изпускаше от поглед, чувстваше как я изпълва. От този ъгъл той влизаше по съвсем различен начин и тя изстена. Бедрата му започнаха да се движат и в такт с тласъците той пъхаше и вадеше език от устата й.
— Том — прошепна тя, взря се в черните му очи.
— Обичам те — каза той и пак се плъзна в нея.
Повтаряше го отново и отново, докато се тласкаше в нея, целуваше я, държеше я, прегръщаше я.
— Обичам те, Амбра Винтер…
Затвори очи, страстта я заслепяваше. Той я целуваше меко по устата, шията, гърдите, под ухото, шепнеше любовни думи. Тя беше толкова близо. Следваше всяко нейно движение, не отместваше очи от нейните, държеше я здраво, стабилно. Амбра усети как краят приближава, вгледа се в очите на Том и се предаде на оргазма, който я заля като прилив, като горещ взрив. Очите й се насълзиха, тялото се разтрепери и той прошепна името й и също свърши, дълбоко в нея, бавно, интимно. Ръцете му я стиснаха силно, зарови лице в шията й, целуваше я, ближеше, шепнеше. Тя затвори очи, вдиша аромата му, не искаше да плаче, но беше така разтърсена от всички емоции, че от гърлото й се изтръгна ридание.
— Не знам дали краката ще ме удържат — прошепна накрая.
Нетренираните й бедра бяха започнали сериозно да треперят от необичайната поза, но същевременно тя искаше да остане така, покрита от тялото му, изпълнена от него, близо, кожа о кожа, гърди о гърди. Вместо да я пусне, Том я вдигна на ръце, леко несръчно, и внимателно я пусна на дивана.
— Не отивай никъде — заръча й.
Том огледа задоволената си жена, след което отиде някъде, донесе малка кърпа и й я подаде. Взе новото одеяло, което беше купил — онова, което му напомняше за нейния апартамент в Стария град, и я зави.
— Благодаря — усмихна му се тя.
Беше готов да свали луната и звездите за тази усмивка. Боже, колко беше близо до това да я загуби, любовта на живота си, своята половинка! Но сега тя беше тук, при него. Беше жива и каза, че го обича, и нямаше никаква причина да мисли за всичко, което можеше да се обърка. На два пъти бе спасил живота й. Но в действителност тя беше тази, която спаси него.
— Искаш ли да хапнем? — попита Том, все така развълнуван.
Преди Амбра той изобщо не беше жив.
Тя се изтегна като котка.
— Вече се боях, че няма да предложиш.
Преди да отиде в кухнята, той хвърли един поглед през рамо към нея — жената, излегната на дивана му. Докато довършваше готвенето, Амбра дойде при него, увита в одеялото. Сключи ръце през кръста му, опря буза върху гърба му.
— Ухае божествено — похвали го тя.
Той извади салата и хляб. Гледаше я как поглъща храната, наслаждаваше се на простичкото чудо тя да е тук, при него.
Скоро щеше да й каже, че е решил да се присъедини към Матиас и екипа му за спасяване на нацията. Амбра защитаваше демокрацията по свой си начин, той щеше да го прави по свой. Щеше да превърне тази част на света в по-безопасно място, за да могат такива като нея да вършат каквото трябва да се върши. Да дават глас на онези, които трябваше да бъдат чути.
Но първо щяха да се нахранят, после щеше да я сложи в леглото, да бди над нея, да й дава каквото пожелае — десерт, сън, секс, гореща вана. Каквото пожелаеше или й потрябваше. Това беше главната му задача.
Историята щеше да завърши както трябва.
Щастливо.
ЕПИЛОГ
Около година по-късно
Амбра отново беше в Норботен. Този път още пò на север — в Абиско. Тук се събираха полярни изследователи, планинари и любители на снега от цял свят. Тук беше и тя.
Беше тъмно, едва няколко звезди светеха в иначе черното небе. Ако присвиеше очи през прозореца, можеше да различи Лапортен, величествената U-образна долина в далечината. А далеч над нея, на върха на планината Нюоля, се издигаше „Аурора Скай Стейшън“, едно от най-добрите места в света за наблюдение на Северното сияние. По това време на годината, с дълбокия над метър сняг и арктическите температури, дотам се стигаше само с въжена линия.