— Защо решихте да разкажете за това чак сега? — попита разсеяно.
— И преди са ме питали. Случва се през равни интервали от време. Някой съсед се обажда във вестник, за да продаде новината. Винаги съм отказвала, не смятам, че на някого му влиза в работата.
Тук Елса имаше право.
— Но този път се съгласихте. Защо? — настоя Амбра.
Елса дълго я гледа в очите.
— Заради вас — каза накрая.
— Заради мен ли?
— Когато казаха, че се обаждат от „Афтонбладет“, приех. При условие вие да направите интервюто.
Виж ти. А тя си мислеше, че Грейс преувеличава.
— Благодаря ви за доверието — каза вежливо.
— С вас сме се виждали и преди — заяви Елса.
Амбра неловко поклати глава. Ако изобщо беше вярно, нямаше никакъв спомен, но пък тя се срещаше с толкова много хора.
— Къде сме се срещали?
— Тук, в Кируна. Живях тук, когато вие бяхте при семейство Свентин. Знам колко страдахте при тях.
Амбра настръхна. Не знаеше какво да каже, но си помисли, че това е едно от най-лошите неща след детските й страдания. Да научи, че хората са знаели какво става, но никой не й се е притекъл на помощ… Някои рани зарастваха по-трудно от други.
Лицето на Елса се набръчка.
— Опитахме се да ви помогнем. Но Есаяс имаше силно влияние над хората, които решаваха. Аз пишех писма. Звънях по телефона. Но не успях. Толкова съжалявам.
— Мина много време — промърмори Амбра, все още шокирана.
Да израсне по този начин, цял живот да се пита защо възрастните са я предали, не са взели нейната страна, не са й повярвали. Не беше случайност, че сега, като репортер беше избрала да се бори за онези, чийто глас не се чува. Това не беше просто работа. Беше призвание.
— Чудех се какво е станало с вас. И после един ден видях името ви в „Афтонбладет“. Следях кариерата ви и много исках да ви видя, но ще ви разбера, ако ме смятате за луда.
Амбра се облегна назад, осмисляше информацията.
— Извинете, ако съм ви шокирала. Ще отида да направя още кафе, докато дойдете на себе си.
Елса отиде в кухнята и Амбра се изправи. Какъв обрат само! Не знаеше как да реагира. Отиде до библиотечката и се загледа в заглавията на книгите. Нещо друго в думите на Елса също я глождеше, нещо, което трябваше да провери, преди да приключат. На един бюфет имаше купчина с неща, които приличаха на фотоалбуми; странното чувство отново споходи Амбра. Нещо, което Елса беше казала, но тя беше пропуснала да я помоли за пояснение.
Жената се върна с кафето. Остави подноса на масата.
— Чудя се за нещо… — поде Амбра.
— Да?
— Споменахте, че когато сте се запознали, министър-председателят е бил тук на курс. Какъв курс?
Елса докосна фотоалбумите. Изглеждаха стари, бяха големи и със сложни златни мотиви.
— Тук идваха много хора — каза тя бавно. — Всъщност най-вече чужденци. Известно време нямаше нито едно свободно място.
— Вие ли сте водили курса, за който е дошъл министър-председателят?
— Първия го водех лично. След това го водехме заедно с жена ми.
Минаха секунда-две, преди Амбра да схване думите й.
— За жена ли сте била женена?
Това не го пишеше никъде.
Елса пак докосна албума, този път с тъжно изражение.
— Имахме от онези регистрирани партньорства, но успяхме да се оженим чак през 2009. Дори и тогава пасторът се опита да ни спре. Тук, на север, хората са много по-консервативни. Наложи се да отидем в друга църква. И да, оженихме се. Ингрид почина миналото лято.
— Моите съболезнования!
— Благодаря. Вече съм добре. Беше по-възрастна от мен и имахме много хубави години заедно, тя не би искала да тъгувам. Една нощ разпръснах праха й долу на площада. — Елса се изкикоти и за момент Амбра я видя като млада жена със светла коса и пакостлив поглед. — Ако може, бих ви помолила това да не го пишете.
Амбра кимна. Разсеяно отпи няколко глътки от новото кафе.
— Обещавам — каза и си помисли, че е време да тръгва.
Харесваше Елса. Стана й малко по-добре, като научи, че все пак на някого му е пукало, макар и да не е успял да помогне.
— А какъв беше курсът? — сети се да попита.
Може би министър-председателят се е интересувал от отглеждане на северни елени и се е записал на курс по история на развъждането на елени. Или пък е обичал да дялка фигурки от брезова кора. Освен да прави извънбрачни деца, разбира се. Тя провери дали е прибрала лаптопа както трябва.