Том погледна часовника си. Беше осем. На Бъдни вечер.
— Ти си стой, аз ще стана — предложи той, изправи се, тръгна към тоалетната.
Когато се върна, Амбра беше затворила и пиеше бира направо от бутилката. Приличаше на репортер от световна класа със стройното си тяло и бдителна поза, все едно беше готова всеки миг да скочи от стола, да развее баджа си и да започне да притиска до стената корумпирани политици и своеволни управници.
— Какво искаше шефът ти? — попита той.
— Просто да провери нещо. И да види как е положението.
— И как е положението?
Тя отпи още малко.
— Мразя Коледа — подхвърли безгрижно.
Да, вече се беше досетил.
— Защо, какво ти е направила?
— Не Коледа конкретно. Мразя всичко, свързано със семейните празници. Коледа, уикендите, ваканциите.
Между веждите й се появи бръчка, докато говореше. Том се наведе по-близо, за да я чува, и забеляза, че има дълги гъсти мигли и красива уста. Само за целувки. Дори когато говореше сърдито, устата й изглеждаше мека. Той усети, че е пиян, масата беше покрита с бутилки, освен това забеляза, че завалва думите. Но не беше гадно пиян и жалък, по-скоро доволно нахранен и приятно подпийнал. Точно сега животът не беше толкова отвратителен.
— Никога досега не бях срещал човек, който мрази ваканциите — отбеляза, но се сети, че и в това разпознава себе си. Той също повече обичаше да работи, отколкото да почива.
— Целият ми живот и личност са обвързани с работата. — Амбра поднесе бутилката към устата си и той се загледа как устните й се долепват до стъкления ръб. — Нали ти казах, че нямам собствен живот — напомни му и си избърса устата с опакото на ръката.
— Освен една сестра?
— Тя ми е доведена сестра. Запознахме се като тийнейджърки. Ами ти? Защо си сам на Бъдни вечер?
Той сви рамене:
— Просто така се получи. Нали разбираш.
Амбра кимна бавно. Разбираше много добре. Оглеждаше го тайничко между миглите си. Том Лексингтън. Определено не това беше очаквала от тази вечер — да вечеря с мъж и едва ли не да флиртува. Или да — направо си флиртува. Често пътуваше и разбира се, беше се случвало да общува с местното население — както в барове, така и в отделни случаи (два пъти) в леглото. Понякога беше приятно да има компания, но тя не беше от общителните хора, които черпят енергия от всички, които срещат. Освен това нямаше кой знае какъв интерес към свалките за една нощ (не по морални съображения, а просто бяха толкова тъжни) и се беше примирила, че ще прекара Бъдни вечер с любимия си компютър.
А сега седеше с него.
С Том Лексингтън, бивш пехотинец, който явно също нямаше с кого да празнува Коледа.
Изглеждаше доста добре. Стига да си падаш по грамадни, сериозни, пиещи бира мачовци. Черни очи. Черна коса и брада. Черни дрехи. Черно, черно, черно. Беше тайнствен, но това не й пречеше, направо си беше за предпочитане, че говори толкова малко за себе си. Пиеше твърде много, значително повече от нея, а и тя самата беше прекалила. Освен това изглеждаше малко потиснат. Вярно, прекарваха си неочаквано добре, но не го беше чула да се засмее и един път. В най-веселите моменти беше поизвил устни, което вероятно трябваше да мине за усмивка. Макар че може би беше депресиран заради празниците. В такъв случай Бог й беше свидетел, разбираше го съвсем добре.
Не беше точно красив, но определено беше секси по един мрачен начин. Тя не си падаше по силния мълчалив типаж, но Том я привличаше. Е, може би бирата и шнапсът си казваха думата. Както и фактът, че наоколо нямаше жива душа. Но все пак… У него имаше нещо мъжествено и дървосекаческо.
— Какво се умисли? — попита я той.
— Жена се заприказва с непознат. Никога не се знае какво ще последва.
Очите му проблеснаха. Амбра без затруднение си ги представи двамата в леглото й на горния етаж, виждаше как тези ръце я събличат, тялото му я притиска, той я целува и люби, искаше да разбере дали е несръчен или решителен любовник. С грамадното тяло и суровия поглед би могъл да изглежда плашещо, ако не беше толкова не груб.
И несъмнено я оглеждаше, макар вероятно да си въобразяваше, че е много дискретен. Рядко й се случваше да не приеме това за обидно. А и той го правеше внимателно, хвърляше едно око и после бързо се съсредоточаваше върху лицето й, кимаше на думите й, задаваше смислени въпроси. И тя усещаше погледа му по всички възможни части на тялото си, усещаше го на места, където би желала да почувства пръстите му, устата му. Да. Бяха само двамата. Той, изглежда, владееше основите на социалните компетенции, а тя определено беше пияна. Освен това часове наред беше писала статия за секс оргии. Нямаше как да не й се отрази.