Тих глас шептеше в главата на Том, че трябва да се прибира. Веднага. Че в никакъв случай не бива да седи тук и да разменя многозначителни погледи с Амбра.
Само че беше изпил огромно количество алкохол и не можеше да се прибере с колата.
А навън беше невероятно студено и валеше сняг.
А и беше Коледа. По това време в Кируна трудно щеше да намери такси, пък и никой нямаше да иска да го кара чак до гората.
И тъй нататък, до безкрай. Извиненията да остане в хотела бяха почти неизчерпаеми.
Тя беше сама.
Той беше сам.
Между тях имаше нещо, несъмнено.
Том се колебаеше. Дали от самото начало бе знаел, че накрая ще завършат по този начин? Честно казано, нямаше представа. Дълбоко в себе си усещаше, че би размишлявал другояче, ако беше трезвен. Но химията беше безспорна. Бяха флиртували безсрамно. И отдавна не беше правил секс. Може би точно от това се нуждаеше.
Амбра стана от масата. Леко залитна и това реши въпроса.
— Ще те изпратя до стаята — подхвана я той под лакътя.
— Окей.
Не я пусна, въпреки че тя вече не се олюляваше. Нещо в него се беше променило, когато я хвана над лакътя. Вибриране в тялото, вдишване, което заседна в гърдите и после… Похот. Чувстваше похот. Останаха в тази поза, ваещата й коса до бузата му. Дълбоко, дълбоко в съзнанието си чу гласа — Безумно лоша идея. Не му обърна внимание. Амбра вдигна очи към лицето му. Дългите клепки потрепнаха. Той докосна с палец плетения пуловер, представи си кожата под него. Тя беше топла и за миг пред очите му пробяга картина как двамата преплитат тела в широко прохладно хотелско легло. Тя с пламенната енергия и дългите крака. И той… Да се остави на няколко минути забрава и човещина — нима не се нуждаеше точно от това?
— Хайде, ще дойда с теб. — Гласът му прозвуча дрезгаво.
Щеше да я изпрати до вратата. После щяха да видят.
Отидоха до асансьора. Във фоайето нямаше никого. Зад въртящите се стъклени врати снегът се трупаше.
Асансьорът се бавеше. Том вдигна ръка и хвана между пръстите си една от непокорните й къдрици.
— Дали… — поде Амбра, но веднага млъкна.
Той плъзна ръка под нежната коса. Тя го гледаше немигащо, виждаше как гърдите й се вълнуват под пуловера. Притисна тила й с длан и бавно я придърпа към себе си. Тя не се дръпна, вдигна лице към неговото. Той леко наведе глава и внимателно докосна устни в нейните. Тя тихичко измърка и ръката й се плъзна нагоре по ръката му, стисна я леко. Затвори очи, той също. Беше обикновена целувка, без езици, без почти никакъв физически контакт, само срещащи се устни, длани и пръсти, които се движеха по кожа и дрехи, и коса. Но това беше целувка, която обещаваше повече, Том също изстена тихо.
Асансьорът дойде. Боже, още бяха във фоайето! Той отвори очи. Тя също. Усмихнаха се, леко смутени. Бузите й бяха поруменели, очите блестяха. Вратите на асансьора се отвориха. Наистина не биваше… Но въпреки това той се качи с нея. Застанаха до противоположни стени в кабината, не продумаха през краткото изкачване. Стигнаха етажа и Амбра излезе първа. Бедрата й се движеха меко. Осветлението беше слабо и наоколо цареше пълна тишина, сякаш те двамата бяха единствените хора в хотела, в Кируна, в целия свят.
— Тук живея — спря тя пред една врата.
Леко се затрудни с картата, докато отключи, след това го погледна. Имаше най-светлата кожа, която беше виждал, сякаш никога не беше излизала на слънце, сякаш живееше само нощем и беше изградена основно от сняг и звезден блясък, и всичко друго бяло на света. Когато се вгледа още по-отблизо, забеляза малка бенка в ъгълчето на устата.
Целуна я отново. Бутна я назад, притисна я във вратата, чу как простена, езиците им се срещнаха и през него сякаш премина електрически ток. Толкова, толкова отдавна не беше целувал друга жена, освен Елинор. Амбра му се стори шокиращо различна. Шокиращо добра. Целуна я почти агресивно, почти отчаяно. Притисна я по-силно върху вратата, плъзна език из устата й, чу я как стене. Тя опря длан на гърдите му, отдръпна се леко, разрошена, с подути от целувките му устни.
— Почакай… Няма ли да влезем?
Гледаше го въпросително и това сякаш развали магията, с която го беше омаяла. Все едно се будеше от приятен, но абсолютно нереален сън. Та той не биваше да бъде тук. Не можеше да бъде тук. Намираше се в Кируна по друга причина, не можеше да рискува всичко с друга жена.
— Том?
Той отстъпи крачка назад. Ръката й падна от гърдите му.
— Най-добре да си вървя — промълви.
— Какво? — изгледа го тя с ококорени невярващи очи.
Той прочете покана в този поглед, толкова ясна, все едно е изрекла думите. Остани с мен.