Сякаш бяха играли на пинг-понг. Той връщаше всички въпроси, които тя му изпращаше. Очевидно Том Лексингтън не обичаше да говори за себе си и я беше накарал да приказва много повече, отколкото беше свикнала. Но проблемът не беше толкова в казаното от нея (макар да й се искаше да беше премълчала, че винаги е сама на Коледа, ама че жалко звучеше!), колкото в стореното.
Амбра пак изстена. Не можеше да опише сама на себе си колко унизена се чувстваше. Беше прехапвала устна, беше си играла с косата и какво ли още не. Сложи ръката си до неговата. Натискаше му се, покани го в стаята си. И той отказа.
Закри с ръка очите си и изскимтя.
Ставаха такива работи. Вероятно постоянно. Мъжете не са длъжни на някоя жена само защото им е мигала с клепки. В никакъв случай.
Но все пак. По дяволите!
Не мислеше, че е възможно, но сега ненавиждаше Кируна още повече.
Остана да лежи така с ръка върху очите. Но й се зави свят, затова отвори очи и се загледа в тавана. От единия до другия ъгъл минаваше пукнатина. Все тези пукнатини в таваните на хотелските стаи.
Погледна часовника. Беше късно. Трябваше да легне да спи. Вместо това още малко се повайка заради глупавото си поведение. И после, изтощена от тежката работа и многото алкохол, заспа върху покривката на леглото, все още с джинси и една обувка. Последната й мисъл беше, че въпреки всичко, което се случи, това далеч не можеше да се нарече най-лошата Бъдни вечер в живота й.
11
Матиас Седер се облегна на рамката на вратата и огледа сънения Том Лексингтън. Чаршафите бяха усукани и смачкани, сякаш Том се е мятал в съня си цяла нощ, Матиас стоя на прага на хотелската стая близо минута, без Том дори да се размърда. Беше притеснително. Онзи Том, когото Матиас познаваше, би се събудил и скочил на крака още преди натрапникът да е успял да докосне бравата.
— Тъкмо се чудех кога ще се събудиш — започна той на висок глас.
Том седна в леглото.
— Какво правиш тук, по дяволите?
Очите му бяха зачервени, гласът — пресипнал и рязък. Изглеждаше дезориентиран.
Матиас никак не беше изненадан. Снощи по телефона Том звучеше съвсем не на себе си. Пристъпи в стаята и затвори вратата.
— Ти ми се обади и ме помоли да дойда. Ето ме.
Том го изгледа с подозрение:
— Така ли? Кога?
Матиас погледна часовника — беше девет и половина сутринта.
— Звънна ми снощи към два. Беше пиян до козирката и каза, че трябва да говориш с мен. И че си в „Скандик Ферум“, да дойда при теб.
— Лъжеш.
— Не лъжа — отвърна Матиас.
Този път наистина не лъжеше. Но пък не беше учудващо, че Том не помнеше разговора им. Говореше почти нечленоразделно, дишаше тежко и завалваше думите. Бълнуваше нещо за меки устни. Бърбореше за панически атаки и ужасяващи грешки, които е допуснал. Истината беше, че телефонният разговор уплаши Матиас до смърт. Познаваха се отдавна, бяха преживявали заедно битки и загуби. Том никога не беше звучал по този начин.
— Как влезе, дявол да го вземе?
Матиас показа картата, която беше задигнал от количката на камериерката. Спокойно можеше и да помоли да го пуснат, но къде му беше забавното на това?
Том изсумтя и разтърка очи.
— Не мога да разбера откъде на къде съм се обадил точно на теб.
— Е, обади ми се и аз дойдох.
Може би е бил във временно умопомрачение, когато се е обадил. Може би е било подсъзнателен вик за помощ. Матиас не се вълнуваше кое от двете. Беше дошъл и смяташе да кове желязото, докато е горещо.
Том придърпа дрехите си, започна да се облича, заклещи се в единия ръкав, изруга и започна отначало.
— От Стокхолм ли идваш?
— От Карлсборг. Със самолет.
Том го изгледа скептично. Именно в Карлсборг, малкото градче на западния бряг на езерото Ветерн, се бяха срещнали за първи път. В продължение на няколко години учеха и работеха заедно, затова и двамата знаеха, че оттам няма редовни полети. Но тази нощ Матиас беше извадил късмет, а понякога ти е нужен единствено късмет. Както и връзки с точните хора, разбира се. Беше празнувал Бъдни вечер в Карлсборг с приятели и колеги офицери. Когато Том му се обади, още беше буден, четеше в леглото в стаята за гости. След няколко телефонни разговора вече седеше в раздрънкан самолет „Херкулес“ с курс на север. Банда момчета от Специалните сили му услужиха и за около час го докараха до Кируна, след което продължиха нататък към някаква секретна позиция. Беше стигнал до хотела с такси.
— Обличай се, после ще говорим — каза само.