Том изпъна крака. Можеше да се справи и с десет лисици, ако се наложеше. Щеше да послуша още малко като учтива благодарност за готвенето. Но ако Матиас се разприказваше твърде много, щеше да го изхвърли навън. И тогава Лисицата можеше да си поговори с някоя пряспа, докато бавно се превръщаше в ледена шушулка.
Том отпи от кафето.
Да, определено изпита задоволство при мисълта да изхвърли Матиас Седер в гората, ако каже нещо прекалено идиотско. Облегна длан на масата и изгледа Матиас хладно. Щеше да го нарече план Б.
12
Амбра стискаше очи, отказваше да ги отвори. Ако лежеше, без да помръдва, може би пак щеше да заспи.
Не се самосъжалявам, рече си. Да се изложиш не е краят на света. В живота има толкова много страхотии. Помисли за хората, болни от рак. Или онези, които бягат от войни. Или които не успяват да избегнат бомбите и глада.
Започваше да се поти. Преглъщаше и преглъщаше, докато вече не можеше да издържи, завтече се към тоалетната и стигна в последния момент, преди да повърне, превита над чинията.
След това се отпусна на леденостудения каменен под.
Макар и на света да съществуваха далеч, далеч по-лоши неща, за които да се безпокои, терзанието не я напускаше. Уф, как само искаше да бъде някой друг в този момент!
Потърка чело, изпъшка и бавно се надигна. Причерня й пред очите и се хвана за мивката, за да не падне. Изчака световъртежът да премине, после пи вода направо от кранчето, обърна гръб на отражението си в огледалото и се замъкна обратно до леглото.
Следобед трябваше пак да ходи при Елса. Дано дотогава се пооправеше. Дано и Елса изведнъж да не откажеше да говори, иначе цялото това отвратително пътуване щеше да се окаже загуба на време, пълен провал. И дано мозъкът й да заработеше дотогава. Боже, не помнеше кога за последно я е мъчел такъв махмурлук, че да няма сили за работа. Май никога.
Амбра се зави презглава и се помъчи да се сети за нещо по-лошо от това да те отреже мъж пред хотелската ти стая на Бъдни вечер. Не измисли нищо. Целувката. О, боже, целувката! Том умееше да се целува, а това само влошаваше нещата. Тя изстена под завивката. След няколко дни сигурно щеше да забрави всичко, но точно сега й се искаше — желаеше го с цялото си сърце — да може да върне часовника назад, за да промени всяко свое решение. Щеше да прекара Бъдни вечер сама, затворена в хотелската си стая, изобщо нямаше да се разприказва с Том Лексингтън в бара. Никога нямаше да усети привличане и да изпита желание, никога нямаше да си въобрази, че чете същите пориви в неговите очи.
Отметна завивката. Нуждаеше се от чист въздух. И хапче за главоболието. Осъзнаваше, че в дългосрочен план станалото не играе никаква роля. И несъмнено някога в бъдещето щеше да срещне мъж, който не я намира за толкова отблъскваща, че да откаже, когато тя му се предлага и се притиска в него. На интелектуално ниво знаеше това. За жалост, точно в този момент интелектът й не беше във върхова форма, затова терзанието и срамът имаха възможност да се развихрят. Тя разтри очи. Така, планът беше да вземе душ, да намери хапче за глава, да изпие цяла кофа кафе и после да се подготви за интервюто. И най-важното — да забрави Том Лексингтън и всичко свързано с него.
Батерията на телефона беше паднала, затова тя се изправи с мъка, намери зарядното, прегледа туитър, инстаграм, фейсбук и имейла си, увери се, че докато е спала, не е избухнала трета световна война, след което пак се просна в леглото, докато отмине новата вълна от гадене. Веднага след интервюто щеше да отиде на летището и да се прибере у дома. Боже, как копнееше да се махне от Кируна и да си отиде в Стокхолм! Беше успяла да намери билет за един от препълнените самолети и се закле, тук и сега, никога повече да не стъпва в този град. Ако ще да я уволнят. Работата беше всичко за нея и тя търпеше какво ли не, но снощи беше ударила дъното и нямаше накъде повече.
Отпусна се и зачака гаденето да престане. Веднага щом й мина, се довлече до душа, изми грима и мръсотията, изплакна си косата. След като си облече чисти дрехи, се почувства една идея по-достойна и когато слезе да закуси, без да се натъкне на Том (слава Богу!), си помисли, че може би все пак ще оживее. Щеше да направи интервюто с Елса и после щеше да се махне от това забравено от Бога място.
Остави димящото кафе на масата и включи компютъра. Трудно й беше да се съсредоточи, но успя да формулира още няколко въпроса за интервюто и да прегледа записките си. След втората чаша кафе и един сандвич се почувства кажи-речи възстановена. Докато раздигнат шведската маса, терзанието беше потиснато и вече започваше да се чувства като човешко същество.