— Но, Елса, точно затова трябва да разкажеш историята — разпали се Амбра.
Тя самата беше погълната от разказа и не се съмняваше, че и Грейс, и читателите ще се влюбят в него.
— Показваш, че всички хора са еднакво ценни, говориш за любов и толерантност.
— И за знаменитости — подсмихна се Елса.
— Да, това също. Няма да те лъжа, знаменитостите продават вестниците и много искам да пиша за вашия лагер, ритрийт, или както там сте го наричали, но искам да пиша и за другото. Това е красив разказ. И уникален, и универсален. Важно е.
Елса не изглеждаше убедена.
— Не знам…
— Какво би искала Ингрид, как смяташ? — попита Амбра.
— Тя държеше много на личната неприкосновеност, но беше и смела в много отношения. Всъщност ти малко ми напомняш за нея.
Елса се усмихна и Амбра разбра, че я е убедила. Обзе я усещане за триумф.
На пътната врата се позвъни.
— Сигурно е Тарек — каза Амбра. — Аз ще отворя.
— Реших се — подвикна Елса след нея. — Права си. Ще го направя. За Ингрид.
— Тази работа с тантрическия секс е страшно надценена, мен ако питаш — заяви Елса, докато сърбаше кафе през бучка захар. — Беше просто нещо забавно, което пробвахме едно лято. Но повечето от нас го намериха за досадно, затова продължихме напред.
Амбра се усмихна. Елса беше невероятна. Веднъж като се реши, разказа наистина всичко.
— С какво го заменихте?
— Много от жените, които идваха, никога не бяха получавали оргазъм, затова направихме курс. Това беше преди ютюб, сега, разбира се, има клипчета в интернет.
— Разбира се — промърмори Амбра.
Хвърли поглед към Тарек, който стоеше зад нея и снимаше. Той кимна успокоително, беше заснел всичко. За всеки случай Амбра записваше и с телефона. Вече разполагаше с няколко страхотни цитата.
— Между нас казано, доста пушехме, но само марихуана. Малко трева не вреди.
Амбра замълча, само хвърли още един поглед на Тарек. Вероятно щеше да се наложи да отрежат тази част с пушенето на трева, но иначе се получаваше идеално.
— Елса, справихте се страхотно — каза Тарек накрая. — Амбра, ти доволна ли си?
Амбра кимна и Тарек започна да си събира оборудването, а Елса отиде в кухнята. Тарек е сладур, помисли си Амбра разсеяно, докато гледаше как дългите му гъвкави пръсти работят с камерата. Хубав и млад, жилест и силен, точно като много от най-добрите фотографи. Ставаха силни от непрестанното мъкнене на цялото това оборудване. И беше мил. По-добре с него да беше флиртувала.
Младежът вдигна поглед и се усмихна:
— Слушай, довечера ще излизам с приятели, ела и ти — предложи той, изправи се и метна чантата през рамо.
— Би било страхотно — каза тя искрено. — Но трябва да хвана вечерния полет.
— Окей. Ще се чуем, като проверя записа. Но ще се получи идеално, свършихме добра работа.
— Хубаво момче — подхвърли Елса, след като Тарек си отиде.
Амбра затвори бележника си. Беше събрала достатъчно материал. Грейс щеше да остане доволна.
— Как се чувствате?
— Беше ми приятно да си поговорим. Отчасти заради интервюто, но и се радвам, че те видях. Наистина ли всичко е наред? Ако мога да попитам?
Значи Елса беше забелязала, че не е съвсем на себе си. Амбра се усмихна успокоително:
— Да, да. Ще ви изпратя цитати от интервюто, за да ги погледнете.
— Добре, мила.
Елса сякаш искаше да каже още нещо, но се въздържа.
Е, това беше. Интервюто приключи. Грейс беше решила статията да излезе в два последователни броя. Първата утре, в деня след Коледа, втората вдругиден. Тарек щеше да монтира суровия запис, редакторът щеше да нанесе последните щрихи и да го качи в интернет. Елса беше предложила черно-белите снимки безплатно, но Амбра настоя да й плати десет хиляди крони. Грейс би я убила, ако разбереше. Но и така беше страшно евтино, а вестникът имаше пари.