13
Том се огледа из задимения нощен клуб и си каза, че не съществува място, където да му се ходи по-малко. Някой пееше караоке на малка сцена в единия край. Диско топки се въртяха от тавана, проблясващите им светлинки го дразнеха, затова извърна очи. Стените бяха покрити с еленови рога, животински кожи и лапландско изкуство. Барът имаше специални цени за питиета с водка, дива къпина и червена боровинка. Беше идвал тук като млад, но сега беше изцяло преустроено.
— Не изглежда като едно време — отбеляза той и изгледа двама прегърнати мъже в карирани ризи.
— Коледа е, нямаме голям избор — отвърна Матиас, кимна на бармана и даде знак, че искат две бири.
Том наблюдаваше двама млади мъже, които се целуваха на бара. Матиас му подаде бирата и седнаха на една маса. Бяха стояли в къщата и си приказваха за риболов, стари общи познати — само не за работа — и Том някак се беше оставил Матиас да го убеди да излязат малко сред хора. Матиас притежаваше това умение. Да убеждава.
— Коледният гей бар бил най-готиното заведение в цял Норботен. Четох го някъде — заяви Матиас.
— Щом казваш — сви рамене Том, на когото всъщност не му пукаше що за място е.
Дразнеха го шумът и мигащите светлини. Десет минути и после щеше да се махне оттук, реши го и се вторачи в часовника, докато слушаше как започва нова мелодия за караоке. Певците на сцената приключиха и бяха възнаградени с аплодисменти и подвиквания.
— Дали да не опиташ да изглеждаш по-малко… де да знам, като наемен войник? — подхвърли Матиас.
— Какви ги дрънкаш?
Матиас награби цяла шепа ядки и ги пъхна в устата си.
— Пробвай да изглеждаш като другите хора, Том. Плашиш местното население.
— Винаги можеш да се прибереш в Стокхолм, ако не ти харесва.
— Да, вече ми го каза. Двайсет пъти.
— Слушай… — започна Том ядосано, но се спря.
И двамата с Матиас седяха с гръб към стената. По стар навик. Така виждаха всички и нямаше как да ги нападнат изотзад. Така че Том наблюдаваше цялото помещение и веднага забеляза познато лице. Беше сумрачно, но я позна на мига.
Амбра Винтер.
Седеше на маса с групичка млади мъже. Приказваха си, вдигаха наздравици и от време на време тя отмяташе коса и избухваше в смях.
Да му се не види!
— Някой познат ли видя? — попита Матиас и погледна към тях в момента, в който Амбра зърна Том през задименото помещение.
Както се смееше, тя се вцепени, замръзна с халба в ръка. Мигащите светлинки се отразяваха върху лицето й. За миг Том допусна, че просто ще се престори, че не го познава, но тя кимна кратко и хладно и отново се обърна към своята компания. Тъмната коса подскочи, когато тя и другите около масата отново избухнаха в смях.
— Коя е? — полюбопитства Матиас.
Том се поколеба.
— Една репортерка, с която се запознах.
Интересът проблесна в очите на Матиас.
— В хотела ли? Пред нея ли се изложи?
Това му беше дразнещото на Матиас. Нищичко не пропускаше. Така те омаломощаваше. Том вдигна рамене. Матиас не отместваше очи от Амбра. Тя се беше обърнала и Том я виждаше в профил. Беше хубава така, отстрани, прав нос, меки бузи. Изглеждаше сърдита. Сърдита и студена.
— Да идем да кажем здрасти — предложи Матиас.
Друг път. Само че Матиас вече се беше изправил и вървеше към масата им. Том го изгледа кръвнишки, но — ако изобщо беше възможно — щеше да изглежда още по-идиотски, ако останеше сам на масата, затова неохотно се изправи и го последва.
Матиас поздрави всички на масата — нея и четиримата млади мъже, обърна се и изгледа Том, който тъкмо го настигна.
— А това е Том — продължи Матиас. — Запознай се с Тарек.
След това представи и останалите, чиито имена Том забрави на мига. Бяха млади, хубави и весели и го караха да се чувства стар и циничен. На тяхната възраст отдавна вече беше кален войник.
— А с Амбра, разбира се, се познавате. Сядай. — Матиас вече се беше настанил. Той посочи единственото свободно място, това до Амбра — миниатюрна повърхност за седене на ръба на дългата чамова пейка.
— Здравей! — поздрави я Том сковано.
В отговор получи почти незабележимо кимване, след което Амбра отвърна очи. Отдръпна се възможно най-далеч от него и изглеждаше точно толкова доволна от ситуацията, колкото и той.
Четиримата младежи обаче ги поздравиха ентусиазирано, масата се огъваше под тежестта на бири, чаши и мезета и не беше трудно да се досетиш, че всичките са пияни.
— Сядай — повтори Матиас.
Том приседна до Амбра на крайчеца на пейката. Тя се отдръпна още повече, но колкото и да се мъчеха, нямаше как да избегнат контакта. Той направи всичко по силите си да заеме поза, с която да не я притиска, но пък и да не се катурне от пейката. Подръпна си яката. Не беше ли ужасно горещо?