Тарек се усмихна, благодари и се върна на бара.
Том се радваше, че Тарек се оказа гей. Амбра го проследи с поглед как се добра до бара и седна до едър рус мъж.
Тя се облегна назад, отпусна ръце и подхвърли:
— Целият този престой в Норланд официално може да влезе в историята като пътуването, при което всеки срещнат мъж ме зарязва.
Том едва не се усмихна.
— Недей така негативно. Нощта е млада, сигурно ще намериш някого, ако това искаш.
Двамата едновременно погледнаха към морето от смеещи се танцуващи мъже. Амбра вдигна тъмните си вежди.
— Е, може би не точно тук — съгласи се Том.
Тя отметна една къдрица от лицето си. Той проследи движението. Тъмна коса, светла кожа. Беше привлекателна жена. Точно сега сам не можеше да си обясни защо й отказа. Ако обстоятелствата бяха малко по-различни… Да, в нея имаше нещо неустоимо.
— Цялото пътуване беше странно — каза тя сухо.
Амбра погледна към бара. Беше пълно с мъже и някоя и друга жена. Том проследи погледа й и докато беше обърнат, тя използва да огледа тайничко тялото му. Отдавна не беше правила секс и макар този тип да беше пълен простак, в него имаше нещо, което й се струваше привлекателно. Носеше черен тишърт — този път без надпис — и имаше огромни бицепси. Тя не беше единствената, която го оглеждаше крадешком. Другите клиенти също го заглеждаха.
На нея никой не обръщаше внимание.
Да, определено това пътуване не се отразяваше добре на самочувствието й. Но все пак се оказа хубаво, че се засякоха с Том тук. След първоначалния шок се беше направила на безразлична и така възвърна част от поразклатеното си достойнство. Пак му хвърли поглед. Беше си чист рефлекс. Защо, защо ли не беше някой друг? Цялото й същество беше привлечено от него.
— Каза ли нещо? — Том се беше обърнал към нея и я гледаше с интерес.
Можеше да се закълне, че между тях ставаше нещо; потъна в сериозните му очи. Само че вече беше минавала през това.
Поклати глава.
— Не, нищо.
Мълчание.
И още малко мълчание. Амбра се почеса по ухото. Кръстоса крака. Озърна се. Ако не беше дала мястото си в самолета до Осло, вече щеше да си е у дома.
— Как върви при вас? — Матиас се завърна.
Том сви рамене.
Вярно че имаше нещо примитивно привлекателно в едрия, силен, мълчалив типаж, но не беше никак приказлив. Още не беше разбрала какво изобщо прави тук. Тя пак погледна Матиас Седер. Който се правеше на много потаен. И изведнъж всичко най-сетне си дойде на мястото.
— Вие сте военни, нали? — попита тя, много доволна от себе си.
Том не отговори.
Амбра чакаше. Облегна се назад, гърдите й опънаха пуловера. И да, беше забелязала, че Том все още скришом им хвърля по някой поглед. На нея й беше все едно, но жалко за него, да се беше възползвал от шанса си.
— Както казах, аз съм технически съветник — промърмори най-накрая Матиас.
— Нали беше консултант?
— Това казах — отвърна Матиас, без да му мигне окото.
Амбра помисли:
— Ако питам off the record?
— Off the record също съм консултант — усмихна се Матиас.
Тя загриза нокти, мислеше трескаво. Любопитството беше непреодолимо. Репортерът у нея искаше веднага да изтича да провери в гугъл. Разбира се, вече беше проверила Том, но в интернет нямаше нищичко за Том Лексингтън. А това беше, меко казано, необичайно. Нямаше профил във фейсбук и в другите мрежи, за него никъде нямаше нищо. Нито статия, нито ред, нищо, нула. Това само по себе си беше подозрително. Беше готова да се обзаложи, че Матиас е също толкова невидим.
Насочи атаката към Том:
— С какво се занимаваш, откакто си спрял да бъдеш каквото-там-си-бил в армията?
— Капитан. — Той не я поглеждаше.
Амбра се почеса по врата. Списък с нещата, които са по-лесно постижими от това да получиш отговор от Том Лексингтън: Да превръщаш предмети в злато. Да връщаш мъртвите към живот. Да изстискваш вода от камъни.
— Повечето бивши военни, които познавам, са от онези, напомпаните мачовци, които водят курсове за безопасност и ти крещят — размишляваше тя на глас. Не харесваше такива мъже.
Матиас се ухили:
— Том води такива курсове.
Аха, информация. Несъмнено Том би могъл да те научи на цял куп неща, които биха ти спасили живота. Макар че щеше да е за предпочитане той самият да се чувства малко по-добре. Тя се замисли за паническата атака, на която стана свидетел преди малко. Нещо й подсказваше, че не му е за първи път. Нито за последен. Нещо не се връзваше, беше й трудно да определи какво, но пропускаше нещо, чувстваше го ясно.