Джил даде няколко автографа, хвърли още един поглед към масата, усмихна се извинително на Амбра. Момент! Мъжът в черно каза нещо на някого до Амбра и Джил забеляза още един мъж в компанията. И той доста широкоплещест, но не чак толкова грамаден. По-жилест, с кестенява коса, сериозно лице и остър като нож поглед, който я прониза. Забеляза, че той просто позна коя е и нищо повече. Не беше много обичайно и неочаквано изпита раздразнение. Би могъл да реагира и малко по-развълнувано.
Още няколко селфита, въздушна целувка и после най-сетне се добра до масата.
— Здравей! — поздрави я Амбра, без да става.
Никога не се прегръщаха и Джил до известна степен беше доволна — в действителност тя ненавиждаше насилените прегръдки и целувки по бузите, които постоянно трябваше да търпи. Амбра също никога не е била по прегръдките. Може би защото и двете бяха твърде повредени от преживяванията си в детството, за да се държат като нормални хора.
— Здрасти! — подхвърли Джил и заразглежда двамата мъже.
Те поне бяха хетеро, личеше си отдалеч. Изгледа Амбра подканящо.
— Том, Матиас. А това е сестра ми — подчини се Амбра. — Джил — добави, все едно не знаеха много добре коя е.
Рядко минаваше и седмица, без да я покажат в медиите. Беше една от малкото шведки, избрани за лице на световна козметична компания, освен това често я даваха по телевизията.
— Здравейте! — кимна мъжът с черните очи. Том.
— Здравейте! — обади се и другият. Матиас.
— Какво правиш тук? — попита Амбра.
Добър въпрос.
— Ами бях в района…
Амбра поклати глава:
— Последно като се чухме, беше на триста километра оттук.
Беше просто импулс — от начало до край. Но не се бяха виждали отдавна, а и така й беше писнало от Лудвиг и от хотелската стая.
— Тръгнахме след есемеса ти, регистрирахме се и питахме за теб на рецепцията. Оставих асистента си в хотела и дойдох тук.
— Ти си луда. Защо не звънна преди това?
Джил сви рамене; не искаше да признава, че не се е обадила от страх. По-добре да пътува напразно, отколкото да я отрежат по телефона.
— Винаги съм искала да видя…
Тя замълча, не можеше да се сети къде точно се намираше. Отново погледна крадешком двамата мъже. Никакви проблясващи погледи, никакъв флиртуващ смях, нищо, което изобщо да разкрива, че я възприемат като жена, сексуален обект или знаменитост, каквато всъщност е. Ама че странни типове! Но Амбра си беше такава. Общуваше с особени хора. Може би все пак сгреши, като дойде без предупреждение — Амбра открай време мразеше изненадите. Но Джил не можеше да стои на едно място, оставаха няколко дни до следващия й концерт, а и така и не се научи да си контролира импулсите.
— Откъде се познавате? — полюбопитства тя; не можеше да си обясни това необичайно трио.
— Не се познаваме — заяви Амбра, но в същия момент и Том отговори:
— C Амбра празнувахме Коледа заедно.
— Празнували сте заедно Коледа?
Любопитството на Джил скочи. Амбра никога не празнуваше Коледа. Това им беше обща черта — омразата към Коледа. Амбра — понеже мечтаеше за невъзможни неща; Джил — защото просто ненавиждаше всичко, което не се въртеше около нея.
— Ядохме и пихме, нищо друго. — Само че Амбра изглеждаше смутена, а Том се въртеше на пейката.
Да смеем ли да се надяваме, че е полудувала? Най-вероятно не. По отношение на мъжете Амбра беше за окайване.
— Ами вие? — Джил се обърна към Матиас. — Вие къде се вмествате в този триъгълник?
— Пристигнах тази сутрин, така че май не се вмествам никъде.
Той имаше плътен глас, говореше ясно и звучеше като от висшата класа. Изглеждаше интелигентен. Тя не харесваше интелигентни мъже. Амбра го наричаше комплекс за малоценност, Джил го наричаше инстинкт за самосъхранение. Още един мъж се присъедини към тях, но за разлика от всички останали около масата този беше ухилен до уши.
— Това е Тарек, моят фотограф — представи го Амбра.
Тарек беше млад, чернокос и изглеждаше като фотомодел.
— Джил Лопес! Голям фен съм ви — каза той благоговейно.
— Радвам се да го чуя, Тарек!
Най-после някой да се държи нормално.
— Както каза Амбра, аз съм фотограф. Удобно ли е да ви направя няколко снимки?