Тя изпя още една песен — този път с по-бързо темпо, от което заведението завря и закипя. После прие бурните овации и се върна при тях със запотено деколте и леко олюляваща се походка. Отпусна се до него, ухаеше на нещо топло и плодово, целунати от слънцето плажове, екзотични подправки. Матиас напрегна мозък да измисли нещо сравнително учтиво, резервирано и социално приемливо, което да й каже.
— Сама ли си пишете песните? — попита накрая. Горе-долу ставаше.
Джил отметна коса, кожата й лъщеше, няколко дебели черни кичура полепнаха по деколтето й.
Матиас се застави да я гледа в очите.
— Пиша всичко сама. И текста, и музиката.
— Сигурно сте завършили музикално училище?
Джил се засмя:
— Дори не мога да чета ноти. Самоука съм.
— Бяхте невероятна — каза той искрено.
— Благодаря. Може ли да ми подадете малко вода?
Кръстоса крака и той проследи движението с очи. Май не беше виждал по-хубави крака. Наля й вода от каната, която всъщност представляваше най-обикновено шише. Тя се протегна и докосна ръката му, която подаваше чашата.
Матиас дръпна ръка — не бързо като да е почувствал нещо, а бавно, уж равнодушно. Гледаше я как се подписва върху салфетка за един клиент на заведението.
— Откога… — започна той, но нямаше как да се води разговор с Джил, постоянно ги прекъсваха.
Тя позира за още няколко селфита, но личеше, че започва да се уморява. Матиас погледна часовника си — минаваше полунощ.
— Трябва да се прибирам в хотела да поспя — прозя се Амбра. — Ще останеш ли да завърташ главите на хората, или ти стига толкова възхищение за тази вечер? — погледна тя сестра си.
Човек трудно можеше да си представи две жени толкова различни, колкото тези сестри.
— Възхищението никога не стига — отвърна Джил, но изглеждаше облекчена. — Ще дойда с теб. Тъкмо да си поприказваме. Утре трябва да тръгна рано-рано.
И двете се изправиха. Матиас и Том веднага скочиха на крака.
Том се обърна към Амбра:
— Лека нощ! — каза й по обичайния си рязък начин.
Амбра пъхна длани в задните си джобове и само кимна.
Джил се ръкува с Том:
— Беше ми приятно.
След това протегна ръка към Матиас. Той я стисна, беше леко погна, но изненадващо силна. Те си отидоха, но след нея остана мирис на парфюм. За малко да вдигне ръка до носа си и да я помирише. Том щеше да го скъса от подигравки, затова беше доволен, че се спря навреме.
— Какво всъщност има между вас с Амбра? — попита, след като седнаха.
— Нищо.
Лъжа. Определено имаше нещо. Том я беше зяпал цяла вечер.
— Но я харесваш?
— Нищо не й харесвам. Тя е журналистка. Не харесвам журналисти.
— Е, да — подкрепи го Матиас.
Журналистите често бяха напаст за хора като тях.
— Сестра й си я бива — добави.
— Може.
Пак стана шумно, някой запя хардрок версия на песен на
АББА и хората на сцената взеха да се разсъбличат.
— Стига ми толкова социализация — изправи се Том. — Ти ще караш.
Матиас даже не си беше допил бирата, затова той караше до къщата на Том.
— Мога да ида на хотел — предложи с половин уста.
Беше изтощен, не бе подвивал крак от близо две денонощия. Освен това не беше съвсем сигурен какво точно става — дойде тук, с цел да манипулира Том, но се оказа приятно да се видят, да си поговорят почти като едно време.
Том сви рамене:
— Ако искаш, остани, къщата е голяма. Но сам ще си направиш леглото.
Матиас намери чаршафи в долапа в стаята за гости. Съблече се и сгъна дрехите си старателно.
Том направи едно кръгче в двора и се оттегли в друга част на къщата. Матиас легна. Скръсти ръце под главата си. Ама че ден! Срещата с Том. Нощният клуб. Джил Лопес…
Минута-две се бори от принципни съображения, но накрая се предаде. Пъхна ръце под завивката. Гузно си представи бадемовидните очи, разкошната златна кожа и обилните извивки. Той се заопипва, тихо и устремено, все едно беше на двайсет години и лежеше в казармата.
Щом никой не знае, все едно не е станало, помисли си. Но въпреки това го чувстваше недостойно.
15
Рано на другата сутрин, 26 декември, Том се събуди от сърцебиене. Отвори очи и си пое дъх все едно тъкмо изскача на повърхността след дълго гмурване. Минаха две секунди, докато се ориентира и установи, че вече не е в плен. Кируна. Къща. Безопасност.
По дяволите!
Беше сънувал как го бият. Как само го бяха били! Мъчения, които траеха часове. Какво облекчение изпитваше, когато сменяха начините за изтезание, просто за да може през това време другите части на тялото да отпочинат. Дори с вързани очи човек се научаваше да различава какво използват. Електрически кабели. Пръчки. Юмруци.