Последно прочете репортажа за Елса Свенсон и секс лагера, бяха го пуснали тази сутрин. Беше дълъг, уважителен, забавен и написан с тон, който му се стори познат. Все едно през буквите чуваше гласа на Амбра. Усети, че почти се усмихва. Хубаво се получи, че двамата с Матиас се озоваха в бара снощи. Беше приятно да я види отново.
Затвори лаптопа и погледна часовника. Наближаваше десет. Матиас още спеше.
А какво, по дяволите, щеше да прави с Матиас? Странно беше да е тук при него. Странно и обезпокоително познато. В Специалните сили се създаваха изключителни приятелства, които не приличаха на никое друго. Двамата заедно бяха мръзнали до смърт, бяха лазили в море от кал, бяха губили усещания в краката, когато следяха някоя мишена. Бяха плували, докато буквално се разплакваха от умора. Бяха губили другари и спасявали животи. При подобни обстоятелства хората се сближават по начин, който другите трудно биха разбрали.
Което, разбира се, правеше предателството — ако се стигнеше до такова — далеч по-непростимо.
През 2008 ги пратиха в Афганистан. Бяха завършили обучението си, работеха като командоси на секретни мисии. Този път щяха да останат шест седмици, не им беше за първи път. Шест седмици беше ужасно кратък период, не ти стигаше да свършиш нищо. Но не те вземаха решенията — просто отиваха там, където им заповядат.
Живееха в лагера заедно с редовния шведски контингент, афгански отряд за специални операции, както и неколцина американци. Когато пристигнаха, настроението в лагера беше унило, тъй като от дълго време претърпяваха големи загуби и имаха твърде малко успехи.
— Лидер на талибаните планира самоубийствен атентат — информира ги командирът същата вечер, в която пристигнаха.
Том и Матиас се спогледаха. Екшънът започваше от първата минута. Точно както им харесваше.
— Ще ударим сградата вдясно от джамията.
Същата нощ те се включиха в групата, която трябваше да локализира и неутрализира талибана. Потеглиха с два хеликоптера, висяха от двете страни въоръжени до зъби. Беше си клише, но беше и готино да се носят над града по този начин. Том огледа картата, която извади от джоба си. Сбърчи чело.
— Има две джамии — извика на Матиас.
Бяха им казали само за една.
— Това правилната сграда ли е? — обърна се към командира.
— Стигнахме — чу се внезапно и той така и не получи отговор на въпроса.
Пропъди безпокойството. Не можеше да се лигави насред мисия.
Скочиха от хеликоптера и се затичаха към къщата. По даден сигнал Том ритна вратата и влязоха.
Те двамата с още шестима войници съставляваха основната сила, тези, които трябваше да влязат, да открият целта, да обезопасят сградата. Отвън щяха да стоят постове, а в дърветата и около къщите стратегически бяха разположени снайперисти.
Том беше работил с много различни националности. Във всяка група имаше свестни, имаше и боклуци. На късо подстригания, напомпан с тестостерон американец, с когото беше в екип и чийто речник се състоеше единствено от думите fuck и asshole, изобщо не му беше там мястото.
— Вие двамата. Надясно — даде им знак командирът.
— Fuck — изръмжа американецът и се изплю.
Том поклати глава. Не познаваше този тип. Все едно да работи с граната, готова да избухне всеки миг. Влязоха. Чуваха тихо мърморене по радиостанцията, нищо друго. Всичко сочеше, че се намират в най-обикновена къща. Том имаше лошо предчувствие, чакаше да прекъснат мисията и да им заповядат да се връщат в базата.
Ненадейно от един дюшек на пода се надигна дребна фигура. Том видя мършавото тяло през уреда за нощно виждане. Цялата мисия изглеждаше объркана. Това е дете, влезли сме в нечий дом, сбъркали сме мястото — само това успя да си помисли, преди американецът до него да открие огън, внезапно и без предупреждение. Всички бяха въоръжени с автомати. Те изстрелваха по шестстотин куршума в минута, десет в секунда.
Малкото телце подскочи и се пръсна на парчета пред ужасения поглед на Том.
Той се хвърли с вик:
— Боже, спри! Спри, това е дете! Спри!
— Целта не е намерена — чу Том по радиостанцията.
Бяха сбъркали къщата, сигурен беше. Погледна онова, което допреди секунди беше живо дете, а сега представляваше само кръв и парчета месо.
— Изтегляме се — нареди командирът и те напуснаха къщата.
Когато хеликоптерът кацна, Том беше толкова бесен, че не можеше да продума. Смъкна си каската, запокити я на земята, захвърли пушката и изкрещя на американеца:
— Кучи син, това беше дете!