— Защо?
— Ненавиждам Кируна.
— Ще измръзнеш до смърт — възрази той, но не можеше да не се усмихне. Типично за нея — да предизвика на бой боговете на времето и цял един град.
— Мисля, че вече съм започнала.
— Защо толкова мразиш Кируна? — попита Том.
— Като малка живях тук. Не беше хубав период.
— Така ли? — Той докосна рамото й, изтърси малко сняг и после пак дръпна ръка.
— Така. Елса спомена, че довечера може да има Северно сияние — смени темата тя.
Том се почуди какво толкова може да е станало, докато е живяла тук, какво може да е толкова лошо, че да не иска да говори за него, но не попита, а вдигна очи към ясното небе:
— Да, сигурно. Харесваш ли Северното сияние?
— Никога не съм го виждала.
— Ама нали си живяла тук?
Как е възможно да не го е виждала?
— Явно съм го пропуснала. Или съм потиснала спомена.
— А някога карала ли си моторна шейна?
— Не, и това не съм.
— Ами не е чудно, че не обичаш Кируна, пропуснала си всичко весело.
— Като например?
— Гледането на Северното сияние. Карането на моторна шейна.
Тя се усмихна, избърса една снежинка от челото си.
— Забавно е да караш шейна — каза той и внезапно му хрумна нещо. — Тази вечер ще работиш ли?
— Вероятно. Защо питаш?
— Може да вземем шейна и да идем да гледаме Северното сияние. Знам подходящо място.
— Посред нощ? — Тонът й беше дълбоко скептичен.
— Тогава се вижда Северното сияние — усмихна се той. — Мога да те взема към осем.
Тя явно се колебаеше, следеше Фрея с очи, хапеше устни.
— Сигурен ли си? — попита накрая.
Топлината отново заля гърдите му.
— Ще отида до вкъщи да оставя Фрея и после ще дойда да те взема. Ще е страхотно, ще видиш.
— И студено.
— Това също.
Той едва не се наведе да я целуне по носа, но се осъзна навреме. Не беше разумно да усложнява нещата още повече. С импулсивната си идея вече беше прекрачил някаква граница. Затова само вдигна ръка и я потупа по рамото, все едно е някой от подчинените му войници.
— Облечи се топло.
17
— Какво ще облечеш? — попита Джил по телефона.
Беше напуснала хотела — и Кируна — рано сутринта, още преди закуска, вечно беше на път.
Амбра беше взела назаем грейка, термоблуза и плетени чорапи.
— Всичко, което намеря. Не е любовна среща, за която да се контя. — Тя се замисли за момент. — Изобщо не е среща.
— Може би така е по-добре. Напомни ми някой път да те заведа да ти купим хубави дрехи. Или имаш и нещо друго, освен вълнени пуловери и джинси?
— Естествено, че имам — излъга Амбра.
Пазаруването с красивата й сестра оглавяваше списъка й с „унизителни неща, които не желая да правя никога“. Стисна телефона между брадичката и рамото си, сложи си шапката и хвърли едно око в огледалото. Почти не се виждаше под всички слоеве дрехи и вече се потеше. Поколеба се, но суетността надделя и си сложи малко гланц за устни.
— Приятелят му ще идва ли с вас? — попита Джил безгрижно.
Амбра се сепна.
— Кой? Матиас? Съмнявам се.
Надявам се, че не.
— Защо питаш?
— Просто ми хрумна.
Да не би Джил да се интересуваше от Матиас? Или просто искаше да се намеси в живота й? Тя имаше такава склонност — да се появи, да прилъже приятелите на Амбра, да я засенчи и да заслепи всички с известността си и поразителната си красота.
— Не, ще бъдем само двамата — заяви Амбра твърдо, усети се как маркира територия спрямо сестра си.
— Кажи, ако ти трябва съвет как да се държиш. Не казвам, че си най-задръстената жена на света по отношение на мъжете, но ако трябва да съм честна, Амбра, имаш върху какво да поработиш.
Точно това й трябваше да чуе след цялото колебание.
— Мерси много, ободри ме.
Помисли за момент, беше глупаво, но събра смелост и попита с надеждата Джил да не се държи твърде подло:
— Според теб върху какво трябва да поработя?
— Ами, знаеш. Прибери си рогцата. Не започвай с бръщолевенето за патриархални структури и политика още преди да си казала „здрасти“.
— Никога не правя така!
— Няма да ти навреди да се поусмихваш често, само това казвам.
Амбра се загледа в огледалото, раздразнена, че изобщо се впусна в подобен разговор.
— Трябва да ме видиш сега. Все съм усмихната.
Джил се засмя.
— Е, кога за последно си легна с някого?
— Не искам да говоря за това с теб.
— Поне имаш ли хубаво бельо?
— Имам стотици слоеве дрехи върху себе си. Никой няма да ми види бельото днес.
Вярно, имаше мръсни фантазии за Том, но те бяха само това — фантазии. Животът на Джил минаваше в съвсем друго измерение, едва ли изобщо можеше да си представи какво е да си обикновена смъртна жена, в която мъжете не се влюбват от пръв поглед от сутрин до вечер.