Тя седна зад него и се опита да се престори, че въобще не й е неловко да притиска бедра до краката му и да го обгръща с ръце.
Том запали шейната с няколко тласъка с китката, обърна се и подвикна през рамо:
— Трябва да се държиш по-здраво.
Тя се премести малко по-близо, усети как гърдите й го докосват през всички слоеве плат. Том поклати глава, протегна ръка назад към гърба й и така я пристисна, че тя прилепна като лейкопласт към гърба му.
— Потегляме — подвикна той и натисна газта.
Тръгнаха толкова рязко, че в първия момент Амбра едва не отхвърча назад. Вкопчи се в кръста на Том като че ли животът й зависеше от това.
Той подкара към гората и при завоя тя притисна крака в него. Дърветата профучаваха покрай тях, снегът се вихреше, а Том увеличи скоростта още повече и те сякаш летяха напред, просто се носеха над снежната покривка. Сърцето й заби лудешки. Обожаваше това.
От студа почти остана без дъх, радваше се, че се навлече така. Потънаха в пустошта — високи ели, непокътнат сняг, а над тях безкрайно небе. Звездите светеха без едно облаче и на нея й се прииска да протегне ръка и да ги докосне, толкова близо изглеждаха. Сякаш се намираше в страната на приказките.
Пътуваха през гората, понякога пътят лъкатушеше, понякога излизаха на дълга права отсечка и Том даваше газ. По едно време минаха през плоска равнина.
— Това поляна ли е? — извика тя в ухото му.
— Езеро — изкрещя той и така пришпори шейната, че полетяха над замръзналата водна повърхност.
След като изминаха доста път, Том намали скоростта и спря.
— Опитай да си възстановиш кръвообращението — заръча той и се зае да разтоварва чанти и пакети.
Докато Амбра размахваше ръце, клякаше и подтичваше на място, Том издигна от колове и брезент нещо като заслон срещу вятъра. После изрина вал от сняг и постла кожи, а накрая — за неистово удоволствие на Амбра — стъкми огън направо на снега. Нареди дебели борови клони и съчки и накрая ги запали.
— Дойдох по-рано днес да подготвя мястото — обясни той, докато подхранваше огъня първо с брезови кори, които носеше в кесия, после с малки клонки и накрая с цепеници, които донесе изпод една голяма ела. — Докато имаш гориво, всичко е наред — продължи с такъв тон, все едно е най-елементарното нещо на света да подготвиш всичко.
Настаниха се върху кожите, един до друг, с гръб към снежния вал и с лице към огъня. Том извади термос, разви капачката и й подаде чаша димящо кафе.
— Все едно съм излязла със скаут — отбеляза тя, докато Том отпиваше от кафето.
Той изви устни в усмивка.
— Може и така да се каже. Но да паля огън… мога го и насън. Студено ли ти е?
Амбра се замисли. Наистина беше студено, върхът на носа и бузите й бяха ледени, но иначе й беше изненадващо топло.
— Често ли го правиш?
— Зависи кое имаш предвид. Свикнал съм да бъда на открито, но просто да си седя и да гледам небето, без да очаквам да атакувам или да бъда атакуван — това вече ми се случва по-рядко. За съжаление.
Тя докосна чашата си, кафето още беше топло въпреки жестокия студ.
— Още ли го правиш? — подпита го предпазливо.
Том мълча дълго и тя реши, че няма да отговори.
— Не обичам да говоря за това — промълви той задавено. — Ако ти разкажа, можеш ли да обещаеш да си остане между нас?
Толкова пъти й бяха задавали този въпрос. Тя вече беше същински трезор, пълен с тайни, свои собствени и чужди.
— Обещавам — каза и беше искрена.
Стига Том да не признаеше, че е извършил предумишлено убийство, тя щеше да си мълчи.
— Бях командос в Силите за специални операции.
Да, за това вече се беше досетила — че не е обикновен пехотинец, а специално обучен елитен войник.
— Преди. Вече не, така че сега не е секретно.
— А какво работиш сега? Ако е удобно да попитам.
Този път Том мълча толкова дълго, че тя очакваше да не отговори.
— Работя в една компания, казва се „Лоудстар“, изпълнителен директор съм, както и нещо наречено директор операции — каза той най-после.
„Лоудстар“ звучеше смътно познато.
— Частна фирма за сигурност, нали така?
— Да, работим отчасти в Швеция, за големи компании и отделни частни лица. Но най-вече в чужбина. Във високорискови страни.
Тя бързо прехвърли наум всичко, което знаеше за тази сфера — това предполагаше да работиш като бодигард и шофьор в райони с животозастрашаващи конфликти, да действаш умело в чужди култури и страни, където се води война. Да рискуваш живота си. Не беше работа за аматьори.