Северното сияние бавно угасна, по небето пробягваха отделни зелени линии, накрая изчезнаха и те и след тях останаха само небето и звездите, луната и безкрайните заснежени поля. Амбра се размърда.
— Колко време спах? — попита с натежал от съня глас.
— Не много.
Тя се обърна към него. От спането лицето й се беше отпуснало. Цялата нервност беше изчезнала, беше останала само една мека жена с топли очи. Шапката, която си беше сложила на мястото на каската, се беше изкривила. Беше се увила с шал и на лунната светлина кожата й блестеше като сребро. Том проследи с очи меките черти, тъмните вежди, правия нос, широката уста. Тя отвърна на погледа му и Том сведе лице към нейното, към устните, които така го привличаха. Тя вдигна глава, за да посрещне устата му, погледна го с широко отворени очи. Дъхът им се срещна, усети уханието й, искаше да я целуне повече от всичко на света, когато силен звук я накара да се вцепени и да ококори очи. Избуха бухал. Звучеше съвсем наблизо. Глухо, предупредително. Том се спря и Амбра примигна.
— Какво беше това? — попита тя.
— Улулица, вероятно. Наоколо е пълно с грабливи птици.
Том се отдръпна, опита се сам да се убеди, че изпитва облекчение, задето го прекъснаха, преди да е направил нещо необмислено. Защо тя го привличаше така? И защо я беше поканил тук? През всичките им години заедно двамата с Елинор никога не бяха излизали посред нощ да гледат Северното сияние. Това беше нещо, което бе направил единствено с Амбра.
Стана и отиде при огъня. Седна умислен и го зари със сняг, докато угасна напълно. Нощта се спусна около тях. Той остана така. Потънал в мисли.
— Том? — Гласът й беше тих. — Къде си? Стана страшно тъмно.
— Тук съм — отвърна той, върна се при нея и протегна ръка.
Тя я пое, стисна я силно.
— Прибираме се — успокои я.
— Да, стига ми толкова природа засега.
Никой от двамата не спомена целувката, до която така и не стигнаха.
Когато Амбра се качи на шейната, не се наложи да й дава указания, тя се притисна плътно до гърба му, хвана го с две ръце през кръста. Той запали двигателя и ревът му проряза тишината, даде газ и те отново полетяха през снега.
18
Днес Амбра трябваше да реши как да постъпи. Погледна вещите, които беше пръснала върху леглото в хотелската стая. Там бяха бележникът, изпълнен със записки и идеи, компютърът, телефонът, както и картата на Кируна и околностите, която взе от рецепцията.
Да остане и да се разрови около някогашното си приемно семейство, или да се прибере у дома и да продължи постарому — това беше въпросът.
Списък с неща, които я караха да остане:
Така и така беше в Кируна, защо да не се възползва?
По този начин можеше „да затвори тази страница“ (уф, как само мразеше това клише!).
Може би тук имаше история за вестника (може би).
Ами ако и други деца са подложени на същото, което беше преживяла тя? Не беше изключено.
Тази последна точка от списъка не й даваше мира. Ако се окажеше вярно, щеше да е непоносимо.
Стана от леглото и извади крем за лице. Джил получаваше безброй безплатни продукти и от време на време й изпращаше по нещичко. Този крем съдържал дива къпина — много подходящо предвид местоположението й в момента. Тя се намаза и продължи да размишлява.
Списък с неща, които я разубеждаваха да разследва Есаяс и Ракел Свентин:
Почти всичко.
Тя се изправи и се загледа през прозореца. Беше проверила адреса на семейство Свентин — още живееха на същото място. Какво да правя?
Дълбоко в себе си вече знаеше отговора.
Нейна движеща сила беше желанието да защитава онези, чийто глас не се чува, да изобличава насилниците и да облекчава страдащите, да се бори за демокрация. Да разкрива несправедливостите. Може и да звучеше бомбастично, но беше истина.
Всичко това обаче щеше да е далеч по-лесно, ако не беше неделя и Коледа. Тя все пак се обади на социалните, дежурен номер.
— Казвам се Амбра Винтер, бих искала да говоря с отговорника за приемните семейства в Кируна — започна спокойно, беше се плъзнала в професионалната си роля.
През годините беше говорила със стотици държавни служители и представители на властите, може би и хиляди.
— За това се грижи Ане-Шарлоте Янсон. Но тя е в отпуск до Нова година — информира я телефонистката.
— Няма ли някой друг? — попита Амбра нетърпеливо.