— Свързах се със социалните. Може би става дума за религиозна секта.
В медийния свят винаги уцелваш десетката със сектите.
— Имаш ли източник? Истински? Готов да говори?
Гласът на Грейс беше скептичен. Амбра чуваше тракане около нея.
— Още не, но…
— Да му се не види, Амбра! Знаеш, че не става така. Нищо няма да излезе. Не мога да те оставя да висиш горе и да измисляш глупави истории.
— Става дума за деца — натърти Амбра и нервно закрачи из фоайето.
Чу как Грейс покрива слушалката и крещи заповеди на някого, преди пак да се обърне към нея:
— Има много страдащи деца. Искам да се прибереш незабавно. Тук имаш предостатъчно за писане.
— Искам да напиша нещо важно.
— Не ставай досадна. Очаквам да си на работното си място според установения график. Няма да получиш специално отношение от мен, ако това си въобразяваш. Ако ти се пише за страдащи деца, Стокхолм е пълен с такива. Иди в централата на спешния телефон и ако щеш, цял ден слушай тия глупости. Получихме пет истории за семейни кавги, в които мъжете са смлели от бой майките, докато децата са гледали. Деца, изхвърлени боси в снега. Ако не разполагаш с шеф на социалните в Кируна, който е готов да предостави имена и позиции и да потвърди, че са пращали сираци при сатанисти, домъквай си задника в редакцията. — Към края Грейс почти крещеше.
Амбра мълчеше, стиснала челюст.
— Добре, прибирам се — каза намусено.
— Прибирай се.
Грейс затвори.
Ядосана се върна в стаята си, преоблече се и излезе от хотела. Все още имаше свободен ден и можеше да прави каквото си иска. Слезе до автобусната спирка, извади късмет и не се наложи да чака, качи се веднага и седна най-отпред. Загледа се през прозореца. Сняг и още сняг. Как можеше изобщо да съществува толкова много?
Колкото повече приближаваше крайната си цел, толкова по-познато й изглеждаше всичко. Много се беше променило през последните години, но някои неща си бяха същите и спомените за къщи и имена на улици се пробудиха. Седеше като залепена за седалката. Не беше очаквала да го приеме така емоционално. Автобусът спря и тя слезе с още по-неприятно усещане. Измина бавно краткото разстояние от спирката до къщата, в която беше живяла в детството си в Кируна.
Беше останала при семейство Свентин около година. Пристигна по Коледа, а напролет й дойде първият мензис. Беше потиснала повечето спомени, но помнеше колко я болеше, колко малко грижи получаваше и как Есаяс беше като вманиачен заради промяната в нея. Накрая приказките за дявола и всички демони, които тя явно носеше в себе си, станаха непоносими. Избяга, добра се до Стокхолм и живя по улиците с други самотни деца и бегълци, но социалната служба я откри и я изпрати на ново място. Беше цяло чудо, че приключи този период жива и здрава.
А сега отново беше тук. Дойде импулсивно, не го беше обмислила и не беше подготвена за емоциите, които я заляха. Приближаваше към червената дървена къща бавно и с бясно биещо сърце. Пощенската кутия си беше същата — странно, споменът за нея събуждаше толкова чувства. Най-обикновена черна ламаринена кутия. Само че от комина не излизаше пушек. Къщата изглеждаше пуста, вътре беше съвсем тъмно и снегът отпред не беше отъпкан. По дяволите, трябваше да планира цялата работа предварително. Поколеба се дали да не надзърне през прозореца, но си даде сметка, че не може да се приближи толкова.
Прилоша й, чисто физически. Коремът я сви. Тялото помнеше по-добре от съзнанието. Така се беше уплашила при първия си мензис, понеже не знаеше какво става. Жестоката болка в корема и усещането как нещо изтича от нея, все едно се напикава, и как после видя, че е кръв. Ужаси се, че умира. Не посмя да каже на никого и изцапа кърпи, чаршафи, гащи. Ракел побесня заради мръсотията. А Есаяс я стисна за врата и я натопи в леген със студена вода. Нямаше спомен какво стана после, главата й беше като изпразнена.
Не, не можеше да стои тук.
Забърза обратно към спирката, наложи се да чака автобуса цяла вечност и докато се върне в хотела, измръзна здравата. В стаята й също беше студено. Тя пипна радиатора — оказа се леден, но нямаше сили да се обади на рецепцията да се оплаче; легна си, без да сваля шала и шапката.
Апатично загриза нокти. Извади телефона, набра Джил, но й отговори гласова поща. Помисли, че трябва да свърши нещо смислено, но някак се озова в инстаграм. Джил беше качила снимка от някакъв купон от предната вечер.
Амбра остави телефона. Цялата радост от разходката с шейната беше угаснала. Том не се беше обаждал, призраците на семейство Свентин я тормозеха, а Грейс се цупеше. Нямаше как да не е потисната. А и по всичко изглеждаше, че ще прекара нощта в леденостудена хотелска стая и в опити да се добере до Стокхолм, въпреки че всички билети от Кируна са разпродадени.