— Значи сте гледали Северното сияние. Но нищо повече? — Матиас избърса кухненския плот, окачи кърпата и изгледа Том скептично.
— Не, нищо повече.
Том извади бутилка минерална вода от хладилника и взе чаша. Спомни си колко близо беше до нова целувка с Амбра, как устните й сякаш го привличаха. Но не се случи нищо. Тъй че не, нищо повече. Не точно.
Матиас се облегна на плота и скръсти ръце. Попита нехайно:
— Сестра й още ли е в града?
— Защо?
— Просто така. Водя разговор. Как си днес?
— Стига си ме питал как съм.
Том извърна лице от пронизващия поглед на Матиас и се загледа през прозореца. И сам го забелязваше — настроението му пак беше паднало до точката на замръзване. Днес не можеше да излезе от това състояние, тревожността го глождеше току под кожата. Беше толкова дразнещо, беше свикнал да държи всичко под контрол — себе си, тялото си, чувствата си. Поне да разбираше защо…
Снощи беше в добро настроение, в гората с Амбра, но сутринта се събуди с главоболие и сърцебиене и оттогава вървеше само надолу. Мразеше факта, че състоянието му се променя толкова нелогично, че варира без ясна причина. Матиас предложи той да изведе Фрея и сутринта, и по обяд, но така се чувстваше още по-зле — щом Матиас смяташе, че се нуждае от помощ.
Сякаш усетила, че мисли за нея, Фрея дойде при него. Махаше с опашка и той я потупа.
— Става ли довечера да пробвам сауната? — обади се Матиас, загледан в кучето.
— Прави каквото щеш — тросна се Том.
Той самият не беше използвал сауната нито веднъж, дори не знаеше дали работи.
— А може и да отида на хотел — продължи Матиас.
Вече го беше предложил няколко пъти.
— Кога е полетът ти?
— Добрах се до резервно място за утре. Ако имаш нужда да останеш сам, мога да пренощувам в града.
— Престани — изръмжа Том.
Беше нелепо. Та той разполагаше със стотици квадратни метра къща.
— Сериозно, как се чувстваш? — настоя Матиас.
— Излизам.
Ако му зададеше този въпрос още един път, щеше да експлодира.
— Вземи и кучето — подвикна Матиас след него.
Фрея седеше до Том на предната седалка. Гледаше любопитно през прозореца и от време на време се обръщаше към него, сякаш за да провери дали не се е провинила в нещо.
Беше време да я върне на Нилас, изобщо не се чувстваше в състояние да гледа куче.
Зави по улицата на Елинор. Намали скоростта, помъчи се да види дали има някой в къщата. Беше си забравил мобилния у дома, на плота. В кухнята светеше. Той остави двигателя запален. Фрея го наблюдаваше напрегнато. Протегна ръка към нея, остави я да я подуши и после внимателно я потупа зад ухото. Козината беше груба и тялото й трепереше при докосването.
— Не може да останеш при мен — заговори й тихо.
Тя го изгледа с големи умолителни очи.
— О, дявол да го вземе, промърмори той, подкара колата и се махна оттам.
Хвърли кос поглед към Фрея.
— Утре — предупреди я и видя как тя наостря уши. — Не си въобразявай нищо. Утре ще те върна.
Още един ден, какво толкова? И без това не се бяха обаждали да си я искат обратно.
— Хайде да идем до града.
Фрея излая кратко и той натисна газта, остави къщата на Елинор зад гърба си.
В Кируна имаше много кучета и той намери голям зоомагазин, откъдето купи чувал суха храна, две купички, нов нашийник и нова, по-здрава каишка. Фрея му позволи да й сложи нашийника с каишката и след това тръгна покорно. Том я остави да подуши всичко, което иска, вървеше след нея и скоро се озоваха пред „Скандик Ферум”, хотела на Амбра. Той забави крачка, запита се дали тя още е тук, или е успяла да намери свободно място в самолета и се е прибрала у дома.
— Хайде да влезем — предложи на Фрея и двамата някак съумяха да минат заедно през въртящите се стъклени врати.
— Амбра Винтер още ли е тук? — попита той на рецепцията.
— Да, да позвъня ли в стаята й? — попита рецепционистът, като хвърли едно око на внушителните размери на Фрея.
— Ало? — чу той гласа на Амбра в слушалката. Бдителен, остър.
— Ало? Том е… Лексингтън — добави.
— О, здравей! Защо звъниш на този телефон?
— Защото съм в хотела. Във фоайето. Искаш ли да слезеш?
Тя дойде почти веднага, с ръце в джобовете, бавна походка, увила дебелия шал няколко пъти около гърлото си.
— Здравей! — рече той и усети, че настроението му вече се обръща.
Тази жена оказваше такова странно влияние върху него. Не разпозна чувството веднага. Радост. Изпита радост, като я видя.