— Звъняла си — изчурулика Джил в ухото й.
— Уф…
— Какво има?
— Такава съм идиотка!
— Чакай малко да намаля музиката и ще ми разкажеш. Лудвиг! Изгаси го! Така. Разказвай.
— Няма нищо за разказване. Просто съм толкова задръстена…
— Преди да съм се развълнувала, нали не е нещо с работата? Моля те, кажи ми, че е заради мъж.
— Том Лексингтън дойде.
— И?
— Нищо. Това е всичко.
Мълчание.
— Джил?
— Амбра, мила моя, трябва да започнеш да живееш. Какви ги вършиш? Дванайсетгодишните имат по-вълнуващ любовен живот от теб.
— Не знам какво става между нас. Той е готин, прекарваме си добре. Но още е луд по бившата си.
Също така има много суров поглед и понякога получава панически атаки, които крие от всички.
Джил изсумтя.
— Друга жена? Не лягай с него. Зарежи го веднага. Не ти трябват такива бъркотии.
— Няма как да го зарежа, тъй като между нас няма нищо. Но е мил. И ме покани на среща, а никой не го е правил отдавна, ясно?
Джил въздъхна дълбоко:
— Трагедия.
— Да, да, знам. Е, как е в Йоребру? Видях в инстаграм, че си била на купон — смени темата тя.
И без това бляскавите преживявания на Джил бяха най-близкото до истински живот, до което тя някога би могла да се докосне.
— Лудвиг! Къде сме сега?
Неясен говор.
— Пак сме в Норланд — изчурулика Джил. — Поканиха ме на парти в ледения хотел, затова съм тук. Наехме една грамадна кола.
Типично за Джил. Дива, импулсивна, не се спираше на едно място.
— Е, как е леденият хотел?
— Студ. Много водка. Много сладък собственик на северни елени.
Амбра се сети нещо:
— Я чакай, леденият хотел не е ли в Юкасярви? Там ли си сега? Та това е на половин час оттук.
— Може. Ти къде беше?
Амбра стисна телефона здраво и някак успя да се въздържи да не изстене.
— Джил, слушай ме. Искам да дойдеш тук, при мен.
— Кога?
— Сега.
— Защо?
— Ще ходим на сауна.
— Ха-ха, много забавно!
— Говоря сериозно. Ще дойдеш с мен за морална подкрепа.
Дълбока, дълбока въздишка.
— И Матиас ще идва — запридумва я тя.
Така мисля. Надявам се. Може би. Или пък щеше да е сама в сауната с Том? Тези ръце и рамене. В сауна. С капки пот.
— Кой е Матиас? — не я разбра Джил.
На Амбра вече й идваше да тресне телефона на масата, мразеше, когато Джил се държеше така опако.
— Много добре знаеш кой е, вчера говорихме за него, видях те как го гледаше онзи ден. Ако дойдеш, обещавам, че ще ти дължа услуга.
Дълго пресметливо мълчание. О, да, щеше да си плати за това, Амбра го усещаше с цялото си тяло.
— Ще дойда. При условие, че един ден ще те взема на шопинг в Стокхолм. Женствени дрехи, луксозно бельо и обувки и евентуално аксесоари. Нищо плетено, дънково или памучно.
— Добре, добре. Но като дойдеш, ще се държиш любезно, не като проклета поп дива.
— Да не искаме невъзможното. Лудвиг! Докарай колата. Цун-гун, Амбра.
— Мразя го това „цун-гун“ — извика Амбра.
Но Джил вече беше затворила.
Извади от джоба на джинсите си касовата бележка с номера на Том. Ха! Щеше да се поти в сауната с Том Лексингтън.
19
Джил се беше облегнала между двете предни седалки и гледаше през прозореца.
— Според джипиеса трябва да завиеш тук — каза на Лудвиг и посочи надясно, право през гората.
Лудвиг не отговори. Не беше продумал през цялото пътуване. Всеки жест показваше мнението му за начина, по който пак го беше помъкнала на път. На Джил не й пукаше, той й беше подчинен.
— Сигурна ли си, че е добре? — прошепна Амбра.
Джил си оправи косата и се облегна назад.
— Цупи се. Искаше да остане в Юкасярви и да пие сини питиета от ледени чаши.
— Ама ще го вземеш ли в сауната? — учуди се Амбра.
— Не, нека се разходи с колата или нещо такова, после ще дойде да ни вземе. Там ще ни нахранят ли?
Джил умираше от глад, не беше сигурна, че ще успее да се въздържи, въпреки че щеше да е сред хора. Боже, как й се ядеше! Вместо само да качва в интернет снимки с ястия и десерти, от които след това не вкусваше. Искаше да се натъпче.
— Като му се обадих, каза, че ще приготви вечеря — отговори Амбра.
— О, умее и да готви! Повече ми прилича на онзи тип мъже, които утрепват с тояга някой лос и после го изяждат суров в пещерата си.
— Той е съвсем цивилизован, сигурна съм, че ще ни поднесе готвена храна.
Амбра прозвуча едва ли не обидено. Дали се притесняваше?
Джипиесът проговори и Джил изпищя:
— Лудвиг! Завий тук.