— Знаааам.
Джил се вторачи през прозореца. Клоните на огромните дървета бяха натежали от сняг.
— Колко много гора! И сняг. Дано не искат да се разхождаме навън.
Амбра я изгледа:
— Добре че си се облякла подходящо.
— Поне не изглеждам като социална работничка християнка — скастри я Джил.
Амбра както винаги носеше пуловер и панталони, далеч не грозни, но не и красиви, нито пък секси. Джил пъхна ръка под дрехите и си нагласи сутиена. Да му се не види, колко й бяха тесни. Днешният й тоалет не беше от най-практичните, тук можеше да се съгласи с Амбра, но тези хора не бяха от обичайния й антураж и се чувстваше леко несигурна. Обикновено я заобикаляха хора, които й се възхищават, които искат нещо от нея. Хора, сред които не се чувстваше по-низша.
Всъщност много добре помнеше Матиас Седер. Помнеше колко интелигентно се държеше. Имаше вид на завършил с отличие един милион дисциплини в университета, докато тя самата едва успя да завърши девети клас и оттогава не беше отваряла книга. Пеенето беше единственото й умение и обикновено това й беше напълно достатъчно, но сред образовани хора се чувстваше леко тъпа. А и този мрачен мълчалив Том на всичкото отгоре! Него пък изобщо не го разбираше, струваше й се малко страшен. Не, тази вечер се нуждаеше от тези дрехи. Може и да не беше високоинтелигентна, нито високообразована, нито имаше изключително важна професия, но поне беше красива.
А и правеше всичко това заради Амбра, напомни си го. Защото си падаше по Том, а Джил не помнеше кога последно сестра й бе харесвала някого.
Матиас метна лъскавата тлъста пъстърва на дъската за рязане и се зае да я филира с остър нож. Обичаше да чисти риба, също и да готви.
— Сам ли я хвана? — попита Том.
Наоколо имаше много места за риболов в лед, но Матиас поклати глава, отдавна не беше ходил за риба.
— Купих я от един от онези рибарски камиони, значи сигурно е тукашна.
Той умело наряза филетата и ги нареди върху дъската. След това бързо почисти костите, перките и тлъстините.
— Ще погледнеш ли картофите? — помоли и кимна към печката.
Том вдигна тенджерата и изля водата от задушените картофи. Матиас извади шалот, вино и сметана и приготви винен сос, накълца копър и прибави жълтъци, овкуси с горчица. Беше намерил хубави продукти и обичаше да готви, но вече беше време да тръгва от Кируна. Дори смяташе да замине още тази вечер, но после научи, че Джил Лопес ще идва. Още един ден, така реши. Сигурно беше преувеличил, като си мислеше за сексапила й. По-добре да я види, за да му мине и да престане със сексуалните фантазии всяка нощ.
Том отвори хладилника и му подаде една бира. Матиас пи направо от бутилката, като не отместваше очи от Том, който зяпаше в празното пространство със сбърчено чело. Матиас остави бирата и сложи рибата във фурната.
— Май си падаш по нея? Журналистката — попита Матиас.
Том сви рамене.
— Не е лоша.
Обаче беше сложил да се изстудява шампанско и ухаеше приятно. Така че Амбра Винтер явно беше нещо повече от „не е лоша“.
— Идват. — Лицето на Том грейна.
Матиас не чу нищо, но Том притежаваше едва ли не свръхестествени сетива. В следващия момент Фрея залая. Матиас погледна кучето.
— Какво си си наумил с този пес? Нали щеше да го връщаш?
— Да.
Сега и Матиас чу колата, която приближаваше къщата. Фрея изръмжа гърлено и отиде с тях до външната врата.
Том отвори и вътре веднага навя сняг. Амбра Винтер тропаше с крака отпред, увита в шал и плетена шапка.
Зад нея стоеше Джил Лопес.
С целия си сексапил.
Боже Господи, тази жена би могла да разтопи целия Северен полюс съвсем сама!
— Здравейте! — пръв проговори Том.
— Добре дошли! — додаде Матиас. — Заповядайте.
Амбра влезе, като внесе облак снежинки и минусови градуси, след нея Джил също се плъзна вътре, с високи ботуши, светлокафяво палто, подрънкващи бижута и лъскави устни. Изглеждаше невероятно. Нахакана, засукана, настръхващо секси.
След като закачиха връхните си дрехи, развиха шаловете, свалиха шапките и се огледаха в огледалото (само Джил), двете жени отидоха в дневната с Том, докато Матиас изтича да донесе шампанското. Джил взе чашата, която той й подаде, дългите пръсти обгърнаха кристала, Амбра също взе своята, кимна и благодари.
Том вдигна чаша:
— Добре дошли!
Двете жени отпиха от шампанското — много добро, помисли си Матиас одобрително, скъпо и снобарско, може би, но нямаше от какво да се срамува. Във виното търсеше каквото и в жените — изисканост, елегантност, вкус. Той погледна Джил — кой носи високи латексови ботуши в такова време? Беше облякла впита рокля от нещо, за което Матиас беше сигурен, че е страшно скъп кашмир. Следваше извивките й като собствената й кожа и беше особено тясна на талията. Подрънкващи обици висяха до шията й, голяма огърлица привличаше погледа към убийственото деколте. Амбра се оглеждаше бдително, докато Джил стоеше насред стаята с изправен гръб и самоуверено нацупена уста.