— Тук не е лошо — отбеляза тя. — Когато Амбра каза, че ще ходим в хижа в гората, си представих дървена колиба.
— Хижа? — Том погледна Амбра въпросително.
Тя се извини:
— Ами виждала съм само антрето.
— Хм… — Той поглади брадата си. — Искате ли да видите и останалото?
И двете кимнаха.
— Ти ги разведи, аз ще довърша готвенето — предложи Матиас.
Погледът му пак се спря върху Джил. Трудно беше да се въздържи, имаше много за гледане. Закръглените форми, високите токчета, тесните дрехи. Джил се усмихна вяло.
— Какво? — попита той.
Погледът й се заигра с престилката, която той беше забравил да свали, преди да дойдат.
— Нищо. Сладък си като домакиня — заяви тя и се обърна.
Амбра се взираше през прозореца на дневната. Къщата, която, оказа се, била на познат на Том, беше разположена на възвишение и тази страна гледаше към гора и планини. През деня гледката през огромния прозорец сигурно беше главозамайваща. Цялата къща беше някак по мъжки грамадна. Таванът в дневната й се струваше към седем метра висок, гигантски канапета, дебели еленски кожи и огромна камина, в която пращеше огън. Дървени греди на тавана и големи прозорци.
Том се присъедини към нея. Ухаеше приятно. Изкъпан. Пак с черна блуза. Без картинки, просто черна и изпъната на гърдите и ръцете. Ако беше друг тип мъж, тя би решила, че парадира с мускулите си, но той изглеждаше напълно лишен от суетност. Освен че миришеше така хубаво. Тя го подуши.
— Радвам се, че все пак реши да дойдеш — прошепна той.
Не се усмихваше, но очите му излъчваха топлота.
— Малко се смущавам от мисълта за сауната — призна тя и отпи от шампанското.
— Ще се грижим за вас, обещавам.
Гласът му беше успокоителен и тя знаеше, че ако изобщо можеше да разчита на нещо, това бе способността на Том да се грижи за нея.
— Гладна ли си? Матиас е наготвил храна за цяла рота.
Амбра въртеше чашата в ръце.
— Колко голяма е ротата, винаги съм се чудела?
— По-малка от бригада и по-голяма от взвод.
Черните му очи проблеснаха и тя усети как я привлича. Този мъж беше истинска загадка. Какво означаваше поканата му за сауна? Какво искаше от нея? Изобщо искаше ли нещо?
— И да, гладна съм — отговори със закъснение.
От кухнята се носеше чудно ухание, а шампанското вече я беше замаяло.
Всички седнаха около масата в дневната, навън валеше сняг, в камината гореше огън. Свещи и приглушено осветление. Тя се спогледа с Джил. Личеше, че дори Джил е впечатлена. Добре. С Джил човек никога не можеше да бъде сигурен — ако нещо не отговореше на очакванията й, можеше да стане направо зла.
Амбра седеше до Том, Джил и Матиас бяха отсреща. Докато Матиас поднасяше храната, Том наля бяло вино в големи чаши.
Вдигнаха наздравица. Погледите на Амбра и Том се срещнаха и изведнъж й се стори направо нереално, че се намират сред горите, при това на нещо, което приличаше на двойна среща. Опита да си спомни дали някога е ходила на такава. Най-близкото подобно преживяване беше, когато писа статия за двойна среща в Йоребру, завършила с убийство. Отпи от виното, реши да не повдига въпроса. Видя, че Джил я гледа развеселено през масата и тайничко се помоли сестра й да се държи прилично.
— Какво ти предстои, Джил? — попита Матиас.
— Ами, на Нова година ще пея в Стокхолм, а после започва пролетният сезон с нови концерти и турнета.
— Тази година ще участваш ли на Евровизия? — обади се Амбра, докато си слагаше още сос и си сипваше салата.
Джил беше участвала веднъж на вътрешния конкурс, класира се на второ място и песента й стана страхотен хит.
Сега поклати глава:
— Не знам, но скоро трябва да реша. — Тя лапна голям залък риба, после картофи и сос. — Така или иначе, имам нужда от голям нов хит, доста отдавна не съм правила. Но не умея да губя. Не успявам да се престоря на радостна за победителя — добави.
Матиас се засмя тихо. Джил се усмихна и пъхна още един залък в уста.
— Много сте различни за сестри — отбеляза Матиас и изгледа проницателно първо Амбра и после Джил.
Прав беше, трудно можеха да бъдат по-различни.
— Аз съм по-малката — заяви Джил.
— И то с цяла година — добави Амбра сухо.
— Не сме биологично свързани и даже не сме истински доведени сестри — продължи тя и направи знак за кавички с две ръце. — Но държим връзка от тийнейджърки.