— А какво стана с Рене? — попита Том тихо.
— Почина — отвърна Джил кратко и отвърна поглед.
Смъртта на Рене беше истинска трагедия. Единственото положително беше, че по това време и двете вече бяха пълнолетни. Никакви приемни семейства повече. Джил тръгна по турнета. Амбра учеше журналистика.
— От рак — допълни Амбра. — Проклета болест!
Джил протегна чашата си:
— Нека не говорим повече за това — помоли тихо.
Амбра кимна. Вечерта беше твърде приятна, за да потъват в мрачни мисли. Но Рене й липсваше. Често.
— Още вино? — предложи Том.
Тя кимна. Ръката му докосна нейната, докато взимаше бутилката.
— Извинявай — промърмори той.
— Няма нищо — прошепна тя.
Искаше да докосне тази ръка, да прокара пръсти по косъмчетата, да вдиша аромата му още веднъж.
Фрея дотича при тях, застана между двамата. Амбра предпазливо погали твърдата козина. Фрея облегна глава на крака на Том за момент, след което отиде при Амбра, подуши я и после заобиколи масата.
Джил гледаше кучето, без да продума.
— Амбра, как върви твоята работа тук? Ще правиш ли още интервюта? — Матиас й се усмихна топло.
— Засега не. Просто проверявам нещо. — Реши да не навлиза в подробности. „Шпионирам някогашното си приемно семейство“ би прозвучало доста откачено.
— Обичаш ли работата си? — продължи той.
— Много.
— Амбра държи да спасява света — обади се Джил.
Но не го каза злобно. А и не грешеше. Амбра остави приборите, леко въздъхна.
— Нахрани ли се? — попита Том.
— Страшно вкусно беше — похвали ги тя и забеляза, че дори Джил е изяла всичко.
— Ти ходила ли си в ледения хотел? — попита Том, след като Джил каза, че тъкмо идва оттам.
— Не.
— Страхотно е — увери я Джил. — Трябва да отидеш, Амбра. Преядох. Какво ще кажете, ще се поразхвърляме ли? — Тя хвърли подкупващ поглед на Матиас.
Матиас кимна, но лицето му не трепна.
— Ще оставим десерта за после. Сауната е топла. Том, покажи им къде да се съблекат, докато аз раздигам масата.
Том поведе двете жени по стълбите към сутерена.
— Може да се преоблечете тук — въведе ги в едно помещение и запали лампата.
Амбра и Джил се спогледаха. Не беше домашна сауна в мазето, както си бяха представяли, а по-скоро цял спа център. В единия край имаше душ-кабини, в другия бяха наредени фотьойли, малки масички и плетени кошници. Том обикаляше и палеше свещи. Проблясваха мозайки в различни медни нюанси.
— Нещо се умълчахте — подметна Том, докато отваряше шкафове и вадеше хавлии.
— Не знам защо, но си въобразявах, че ще е нещо като ергенска сауна с бирени кенове и нехигиеничен вид — поясни тя.
Джил кимна в знак на съгласие. Том изви устни:
— Не, преди да дойдете, махнахме всичко нехигиенично. Лявата половина е за дамите.
Амбра пое купчината хавлии, които той й подаде. Миришеха на чисто и бяха почти смешно меки насред цялата тази мъжествена и внушителна атмосфера.
Двете отидоха в своето отделение и затвориха вратата. Чуха как Матиас идва и след малко тихите гласове на мъжете се разнесоха откъм другата съблекалня.
— Какво мислиш? — прошепна Амбра, докато си сваляше джинсите и ги сгъваше.
Джил вдигна изрисуваната си вежда и я изгледа.
— Че няма да обеднееш, ако отидеш на кола маска.
Джил носеше прашки и дантелен сутиен от някаква нелепо скъпа марка и очевидно беше ходила на кола маска. Беше толкова красива, че чак беше дразнещо, помисли си Амбра, но устоя на импулса да погледне собственото си крайно обикновено тяло. Джил беше с естествен златист тен, все едно непрекъснато е била на слънце. Имаше много повече извивки от манекенка, но пропорциите й бяха идеални, сякаш беше родена като снимка, обработена с фотошоп. Разбира се, имаше си личен треньор и непрекъснато беше на диета, но пак си беше ненормално реален човек да изглежда по този начин. На всичко отгоре в прашки и дантела — бельо, което отива на изключително малко жени. Амбра беше свалила памучните си бикини, хубави и меки, но не безкрайно секси. Нямаше кой знае какъв бюст и сутиенът й беше виждал и по-добри дни. И все пак…
— Радвам се, че дойде с мен — каза искрено.
Джил беше нейното семейство и нямаше никакво значение, че е прекалено хубава.
— Разбира се. И двамата са готини, изглеждат свестни, но постъпи правилно, като не дойде сама. Имам спрей в чантата.
Амбра беше сигурна, че Том и Матиас не са от мъжете, които можеш да спреш със спрей.