— Харесваш ли Матиас? — попита все така шепнешком.
Джил поклати глава:
— Прекалено е добър. И малко ми снобее с тия вина и купища книги, които е чел, не мислиш ли?
Амбра намираше Матиас за възпитан и общителен, а и беше споменал една книга, която харесвал, между другото, когато говореха за литература. Но Джил открай време страдаше от комплекс за малоценност по отношение на образованието си и предпочиташе по… така да се каже… едноизмерни мъже. Освен това беше ясно, че Джил лъже. Определено харесваше Матиас.
— Ами Том? — продължи Амбра, възможно най-нехайно.
— Много е весел. Подхождате си.
Джил си свали прашките и разкопча сутиена. Амбра й подаде светлосива хавлия. Джил се уви с нея и дори така успя да заприлича на супербляскава филмова звезда.
— Том те бройка — подхвърли тя.
— Така ли? — Амбра усети, че гласът й прозвуча твърде възторжено.
Трябваше да внимава повече. Но тя също го беше забелязала.
— Нали каза, че имал друго момиче?
— Бивша. Ох, не знам… — Амбра се загърна в другата кърпа и едва не се удави в целия този мек хавлиен плат. Размърда пръстите на краката си по затопления под. — Но нали ти казваш, че ме гледал. Изобщо не знам какво мисли за мен.
— Мъже. Или са жалки, или изобщо не можеш да ги разбереш — сви рамене Джил.
Тя отвори вратата на тоалетната и седна да пишка, без да й мигне окото.
— Вратата се затваря — отбеляза Амбра.
— Не обичам затворени врати. Слушай сега. Ти си сто пъти по-добра, отколкото аз някога бих могла да бъда. Предана и суперумна. Ти си от онези, дето ще ги изберат, ако Земята е на път да загине и трябва да вземат само хилядата най-важни хора. Ти си от най-добрите, Амбра. И ако някой мъж не усеща това, значи не те заслужава.
Амбра се вторачи смаяно в нея.
— Благодаря! — пророни едва.
Джил се избърса, пусна водата и набързо си изми ръцете.
— Но бъди внимателна. Тези измъчени мрачни мъже… не разбирам кое им е привлекателното. Нали не си мислиш, че ти можеш да го промениш? Никога не става, вярвай ми.
— Благодаря за всички съвети, които не съм ти искала. Но не смяташ ли, че отношенията им са странни?
Между Том и Матиас ставаше нещо, което Амбра не можеше да определи точно. Нещо кипеше под повърхността.
— Нямам представа. Но знаеш, че не ми пука особено за чуждите проблеми. Хайде, да идем да погледаме мъжки тела.
Взеха бърз душ. Амбра се уви в хавлията и скръсти ръце, та да е сигурна, че няма да се свлече, докато излиза от банята.
Мъжете дойдоха едновременно с тях и тя си помисли, че това е доста некомфортна ситуация. Четирима души, които едва се познават, заедно само по хавлии. Помъчи се да не зяпа Том, който имаше само кърпа около кръста и нищо повече. Погледна го, преброи наум до две, отклони очи, после пак погледна. Беше срещала достатъчно военни, бивши военни и бъдещи военни, за да може да отдели зърното от плявата. Том и Матиас бяха от висока категория. Том беше войник, свикнал със смъртта и насилието… може би дори е в стихията си в такива условия. Това беше към петдесет процента страшно и петдесет процента секси. Странна работа. И преди беше срещала мъже, които приличаха на него, поне външно, и никога не беше изпитвала никакво привличане, по-скоро обратното. Курсовете за безопасност, на които я пращаха от вестника, винаги бяха водени от мъже като Том Лексинтън. Едри, груби мъжаги, които обичат да приковават поглед в теб и да изревават: РАБОТЯ ТОВА ОТ ДВАЙСЕТ ГОДИНИ. АКО ПРАВИШ ТАКА В ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ, ЩЕ УМРЕШ. ЧУВАШ ЛИ? ЩЕ УМРЕЕЕШ.
Том обаче никога не ревеше, не си помпаше бицепсите и не се самоизтъкваше. Беше по-скоро като опитен хищник. Тих и наблюдателен. И да — секси.
Тя си отпусна още две секунди и с мълниеносна бързина прокара очи по голите му гърди. Боже. Мили. Мускули навсякъде. Малко черни косми. Тъмни зърна. Твърд като скала корем. Много белези.
Не смееше да погледне Джил, сигурна беше, че сестра й ще усети мислите й и ще изтърси нещо, което да я засрами още повече. Амбра беше вършила далеч по-странни неща от това — беше пътувала със страшно красиви мъже, без да се погледне в огледалото, беше се преобличала сред мъже, изобщо беше правила какво ли не, без да я е грижа. Например ни най-малко не се смущаваше от Матиас, който също беше само по хавлия. Но Том… Той й влияеше по-особено, караше я да мисли за собственото си тяло и какво би искала да направи с неговото,
Матиас отвори вратата и Амбра влезе в сауната. Горещината я обгърна. Агрегатът изпука, а когато Матиас взе една кофа и изля вода отгоре, се вдигна страхотна пара. Големи прозорци гледаха право към тъмната гора, беше толкова топло, че тя веднага започна да се поти, разглеждаше сауната, докато Джил дишаше тежко зад нея и коментираше жегата.