Три пейки, двама полуголи мъже, една непредвидима доведена сестра и тя.
Това можеше да завърши по всякакъв начин.
20
Том влезе последен в сауната. Беше му странно да прави това, да седи в сауната с Амбра. Изведнъж цялата къща се изпълни с живот. Матиас, куче, две жени. Двойна среща, за бога! А и крайно осезаемият факт, че Амбра е почти гола. При всяка тяхна среща беше навлечена с толкова много дрехи, а сега, накъдето и да погледнеше, той виждаше само нежна светла кожа. Може би цялостното му влошено състояние беше причината да реагира по този начин на нейната голота? Отдавна не беше на себе си, така че може би някакъв химичен дисбаланс в неговите системи не му позволяваше да откъсне очи от нея. Така или иначе, присъствието й беше болезнено осезаемо.
Джил се настани на най-долната пейка. Амбра се поколеба, качи се едно стъпало нагоре и седна на средната. Изпъна гръб, прибра плътно крака и стисна хавлията с две ръце. Като превзета начална учителка.
— Добре ли си? Не искаш ли да седнеш горе? — попита Матиас на път към най-горната пейка.
Амбра поклати глава. По кожата й вече блестяха капчици пот.
— Топлината ще ми дойде в повече.
— Там ли ще стоиш? — Матиас изгледа Том многозначително.
Спри да я зяпаш!
Том откъсна очи от Амбра и също се качи на последната пейка. Сауната беше доста голяма, денем гледката през прозореца беше зашеметяваща. Сега отвън се виждаха само сняг, звезди и мрак.
Джил нагласи хавлията над пищното си деколте, полегна, изпъна дългите си златисти крака и издаде доволна въздишка, типичен звук за сауните. Амбра си избърса челото и пак провери хавлията, подръпна я над бедрата си.
Беше твърде горещо за разговори и се възцари тишина. Амбра притискаше едното си рамо с длан. Вече лъщеше от пот. Тънките силни пръсти продължаваха да мачкат рамото и врата. Голи ръце, погна коса, светла кожа. Възбуждащо, помисли си Том, замаян от топлината. Досега не беше влизал в сауна с жени, не беше осъзнал колко различно ще бъде, колко чувствена изглежда женската кожа, когато бавно запламтява от горещината, заблестява от потта.
Той се размърда, страхуваше се да не се възбуди твърде много. Затвори очи и се облегна на горещата стена, чуваше вдишването и издишването на жените — ако се съсредоточеше, можеше да различи това на Амбра, тя дишаше по-учестено от Джил. Матиас почти не се чуваше, беше трениран да е тих, както и самият той. Звукът от пращящия агрегат беше приятен, съскането, когато някоя капка вода се превръщаше в пара, действаше хипнотизиращо. Том долавяше и миризми — парата, дървото в пейките, което се затопляше и изпускаше мирис на смола. И ароматът на Амбра, разбира се. При всяко нейно помръдване кожата й го лъхваше.
Мускулите на Том започнаха да се отпускат и с отпускането поне мъничко намаляха и стресът, и постоянната тревожност, изпита блаженство. От месеци се заставяше да не чувства нищо, беше заключил тялото си, за да оцелее. Сега обаче го усещаше по-живо от дълго време насам. През плена си не беше помислял за секс нито веднъж, а и почти никога, откакто се прибра у дома. Но сега… Облегна тил на стената и потъна във фантазии.
Все едно зад клепачите му вървеше филм.
Представяше си кратки сцени. Мислено се наведе напред, докато ароматът на Амбра не го обгърна, докато не я доближи толкова, че да може да я достигне с език. Бавно облиза топлата й кожа, усети соления вкус на потта, може би и сапуна от къпането, остатъчния мирис на парфюма й.
Отвори очи, разтърка брадичка. По дяволите, беше се възбудил от фантазиите!
Гръдният кош на Амбра се надигаше и свиваше, на слепоочието й се образува перла пот, спусна се по челюстта, по ключицата и се скри в привлекателната цепка над ръба на хавлията. Повтори онова движение — изпъна врат, масажира сухожилие или мускул. Том се плъзна на нейната пейка. Тя се сепна и той се премести малко по-далеч, с гръб към стената. Амбра последва примера му, облегна се на другата стена, за да бъдат един срещу друг. Оправи си хавлията, но той мярна за миг вътрешната част на бедро, долови тъмна сянка.
— Топло ли ти е? — попита я в опит да изглежда възможно най-безопасен.
В Специалните сили ги учеха на това. Да се сливат с фона, да не будят подозрение, да не провокират.
— Да, но е приятно.
Погледът й се плъзна по тялото му, бърз като стрела, но определено забележим. Том знаеше какво гледа. Белезите.
— Извинявай — смути се тя и отмести очи.
— Няма страшно. Питай, ако искаш.