— Сигурен ли си?
— Напълно — увери я той.
Матиас го изгледа, но си замълча.
— Няма страшно — повтори Том натъртено.
Амбра кимна към рамото му и той докосна белега.
— Този е от героичните ми белези. Бяхме на поход и тичахме с извадени оръжия. Спънах се и успях да се прострелям сам.
Тогава беше на деветнайсет години, не знаеше нищо за нищо. Всичко беше по-лесно по онова време, макар и да го беше заболяло ужасно. А и суетата му беше поела сериозен удар.
— Този е от диво куче — посочи той прасеца си и показа два дълги бледи белега. — Мачете. Нож. Стилет — продължи броенето, като сочеше белег след белег. — Този не помня от какво е — показа опакото на ръката си.
— Прилича на брадва — обади се Матиас.
— Да, точно, брадва — кимна Том.
Избърса челото си. Беше пил съвсем малко вино, на вечеря се придържаше към водата, но въпреки това не се чувстваше добре, направо му се виеше свят. Възможно ли беше приказките за старите наранявания да са отключили това?
Видя, че Амбра е любопитна, и въобще не помисли за последиците. Но приказките за белезите, спомените как е бил прострелван, намушкван, година след година, спомените, които доскоро изобщо не го притесняваха, сега учестиха пулса му. Опита се да диша спокойно, не можеше да остане тук и да се посрами с някоя паническа атака.
— Боже, какво работиш? — възкликна Джил, която се беше надигнала на лакти и го зяпаше с ококорени очи.
Той напълно я беше забравил, беше се разбърборил. Сега сърцето му биеше толкова силно, че едва чуваше, изпомпваше кръв в готовите за битка мускули. Сауната изведнъж му се стори много, много по-гореща, непоносимо гореща. Като през тунел Том погледна надолу към краката си. Единият беше започнал да се клати и да се удря в пейката. Дявол да го вземе, само не сега! Джил каза още нещо, но Том не я чу. Рязко се изправи от пейката.
Матиас го гледаше тревожно:
— Том…
— Трябва да се разхладя — каза само.
Мразеше факта, че Матиас го държи под око по този начин, мразеше факта, че не е на себе си.
— Аз също, съвсем се разкашках — присъедини се Амбра.
Тя се изправи и той успя да стои спокойно и да й държи вратата, но след това забърза към една от душ-кабините, затвори се вътре, преви се одве и задиша дълбоко.
Вече се чувстваше по-добре. Горещината в сауната явно беше влошила състоянието му. Завъртя крана и вдигна лице към течащата вода. Стана му още по-добре. Треперенето спря, сърцето се успокои.
Чуваше джапането на Амбра отвън и това също му подейства успокоително. Хладните плочи под краката му, меката светлина, шумът от друг човек наблизо. Той въздъхна дълбоко. Слава богу, мина му!
— Том? — Гласът й иззад стената звучеше неспокойно.
Дали беше забелязала атаката?
— Да?
Мълчание.
Стоеше там, гола, осъзна той. От другата страна на стената. Водата, която се чуваше оттам — тя докосваше тялото й, течеше по раменете й, ръцете, корема, бедрата.
— Всичко наред ли е? — попита Амбра.
Той взе душ гел и се сапуниса. Значи беше забелязала. Естествено. Тя беше наблюдателна.
— Няма страшно — отговори с висок и твърд глас, за да я успокои и да надвика шума от водата.
Изчака да види дали тя ще каже още нещо. Докато чакаше, не му беше трудно да си представи образа й. Мислите за нея му помагаха. Сапуниса се бързо и грубо, почувства как тялото се връща в горе-долу нормалното си състояние. Беше се справил.
— Няма страшно — повтори и се изплакна.
И този път се размина.
Амбра слушаше Том през тънката стена. Той още се къпеше. Пак беше получил пристъп. Матиас също го беше видял, докато Джил не забеляза нищо.
Не биваше да го пита за белезите. Несъмнено е минал през много травмиращи преживявания. Тя видя червени кръгове, които изглеждаха като прогорени с цигара, но тогава изобщо не помисли. Не искаше да си вре носа в чужди работи, просто никога не беше виждала нещо подобно. Тялото му беше като карта на стари битки и преживени нападения. И мъчения.
Чуваше душа му, докато чакаше хладката вода да я ободри. Отвори едно луксозно шишенце с душ гел и започна да се сапунисва. Сапунът беше кремообразен, пяната стана дебела и гъста и Амбра плъзна ръце по тялото си. Беше приятно. Затвори очи и се остави на усещането от течащата вода и аромата на сапун. Бавно втри пяна по ръцете си, обля корема, бедрата, докато мислеше за Том.
Усмихна се на страстното чувство, ръката й се спря между краката. От дълго време не беше усещала чужди ръце по тялото си и сега остана така, леко размърда пръсти и без затруднения отново видя мислено Том, изпъкналите му мускули, докато седеше на пейката в сауната. Широките плещи, напомпаните ръце, черните косми по гърдите, тясната пътечка, която се скриваше под хавлията. Как само й се искаше да му смъкне хавлията, да проследи пътечката надолу. Ох, сега пък се възбуди! Плъзна ръка по гърдите си, сапуниса ги и ги помилва. Том я зяпаше в сауната, напълно беше сигурна. За миг можеше да се закълне, че вижда жажда в очите му. Боже, беше толкова еротично — да чувстваш, че те желаят така! Представи си как Том я гледа, докато тя бавно оставя хавлията да падне, виждаше как се наслаждава на тялото й, изпива я с поглед. Голямото му горещо тяло се отпусна върху нея, покри я, прикова я към пейката, коленете му разтвориха нейните…