— Амбра?
Едва не подскочи. Гласът му прозвуча съвсем отблизо. Тя завъртя крана и настъпи тишина, явно той беше приключил. Колко ли време беше минало? Дали беше чул нещо? Дали сега нямаше да й се наложи да се крие в кабинката завинаги?
— Всичко наред ли е?
— Всичко е супер — изчурулика тя, все така с ръка между краката.
Сведе очи, видя пяната и водата да изчезват в канала. Време беше да помисли за истински живот.
— Добре съм — добави с по-твърд глас.
— Искаш ли да се върнеш в сауната? Или да ти дам халат?
— По-добре халат.
— Ще донеса и ще ти го оставя отпред.
След секунда той подвикна, че може да излиза, и Амбра се измъкна от душа. Том се беше оттеглил и тя бързо си облече халата и здраво го върза около кръста. Отново разтърка врат. Хотелското легло, в което спеше, се оказа страшно неудобно, а и тези дни прекарваше твърде много време превита пред компютъра. Смешна работа, как само се беше сковала. Това значеше ли, че ще трябва да се отдаде на йога и пилатес и тем подобни дивотии? Може би трябваше да тича сутрин, помисли си без ентусиазъм. Жалко, че не можеш да влезеш във форма само като ходиш на работа, тогава щеше да е невероятно атлетична.
Отново разтърка врата си, опита се да го изпъне.
— Боли ли те?
Тя пак подскочи.
— Не разбирам как успяваш да се движиш толкова тихо.
— Извинявай. Стар навик. Въпрос на живот и смърт, нали разбираш.
Беше си облякъл панталон и тениска. И двете черни. Подаде й чаша минерална вода.
— Вратът?
— Май не бива да вися пред компютъра денонощно.
Той изви устни:
— Днешната младеж! — Отпи от чашата си и я изгледа над ръба с черните си като въглени очи. — Искаш ли масаж?
— Бъзикаш ли се?
Амбра съумя да задържи тона си шеговит и ироничен, не беше сигурна дали той не я занася, а същевременно безсрамното й тяло тръпнеше от нетърпение и крещеше: ДАЛИ ИСКАМ ГОЛЕМИТЕ ТИ РЪЦЕ ДА МЕ ОПИПАТ ЦЯЛАТА? ДА!
Том сви рамене, сякаш му беше все едно, и Амбра почувства, че ще съжалява до края на живота си, ако не приеме предложението.
— Но трябва да знаеш, че много ме бива — добави той нехайно.
— Е, тогава може малко — отговори Амбра, като силно се надяваше, че тя също звучи безгрижно, все едно това е ежедневие за нея — да приема импулсивни предложения за телесен контакт. Но след секса и световния мир не беше ли масажът третото най-хубаво нещо?
— Седни — кимна Том към стола.
Тя се подчини и се облегна назад, внезапно притеснена.
Той се плъзна зад нея, съвсем безшумно, наистина беше невероятно колко тихо се движеше. Това май щеше да се окаже ужасна идея. И може би — най-вероятно — преценката й беше замъглена от топлината и мислите й под душа, а от и това, че ставаше дума за Том. Но тя наистина обичаше масажите и харчеше всичките си пари, спестени за профилактика, за да ходи да мачкат и дърпат рядко използваните й мускули. Само че това е твърде интимно, помисли си. Том не беше анонимен масажист в спа центъра, на когото се плаща, за да се преструва, че му харесва какво върши. Том беше мъж, който я привличаше физически. Мъж, който…
Тя едва не скочи от стола, когато ръцете му хванаха раменете й през халата.
— Да го смъкна ли малко? — попита с дрезгав глас.
Прочисти си гърлото. Сега вече прекалявам.
— Не, няма нужда — промърмори той и пръстите му се плъзнаха под мекия хавлиен плат.
О, беше вълшебно! Силни пръсти, топли длани, дори малко грубост.
— Не е зле да дишаш от време на време — каза Том тихо и пръстите му напипаха поредния възел напрегнати мускули, докоснаха го, помилваха и стиснаха.
— Боже, хубаво е — въздъхна тя.
— Дишай — повтори той и тя се подчини.
Напипа още една болезнена точка и я натисна с опитни пръсти. Ръцете му бяха големи и когато пръстите му се сключиха около мускулите на врата й, Амбра неволно изстена, не можа да се удържи. Том не каза нищо, просто продължи и не се чуваше друг звук, освен от време на време някое нейно задушено стенание.