Той приключи с шията й и продължи надолу по раменете — и тя сякаш се възнесе. Като си представеше, че е непознат, успяваше да се отпусне много повече. Не след дълго вече изобщо не мислеше, само чувстваше. Мускулите омекнаха и накрая станаха като вода. Беше попаднала в рая, помисли си замаяно. Движенията му се забавиха, една длан погали рамото й и замъгленото й съзнание забеляза промяна. Ръка поглади косата й, умели пръсти бяха прокарани през къдриците, масажираха скалпа. Все още беше масаж, но имаше нещо по-различно. Един пръст се плъзна по протежение на ключицата й. Видя как гърдите й се надигат под халата, по-бързо отпреди. Вероятно и той го забелязваше. Един твърд пръст се плъзна по шията й и се спря точно под ухото, повече като ласка, отколкото като масаж. Тя чуваше единствено бученето в собствените си уши, звука от прииждаща кръв и сърцето, което бумтеше зад ребрата.
Ръката на Том се спря, два топли пръста около шията й, показалец надолу към ключицата. Устата й беше пресъхнала, все едно беше забравила да преглъща дълго време, макар вероятно да бяха минали едва няколко секунди, откакто той започна да я милва по този нов начин. Размърда се леко на стола, завъртя глава, усети как косата й погъделичква опакото на ръката му, видя дланта му върху рамото си. Къси равни нокти, китка с тъмни косъмчета, още един от безбройните му белези.
Амбра почти не можеше да диша, всичко сякаш се движеше на забавен каданс, после изви глава и видя през рамо лицето на Том.
— Хубаво ли е? — прошепна той.
Очите им се срещнаха, тя — с халата, смъкнат от раменете, той — с ръце върху тялото й.
— Много.
Видя издутината под панталона му. При всяко нейно вдишване ръката му следваше движението й. Нямаше една клетка у нея, която да не усеща, че пръстите на Том са върху голата й кожа, че тя е чисто гола под халата, че очите му, черни като нощта навън, не изпускат нейните и за миг, че той не мига и че тя не знае какво става в този момент. Пръстите му милваха шията й. Отново го погледна. Леко размърда рамене и халатът се смъкна още малко. Дишаше тежко, без да отмества очи от неговите.
— Не бива да го правя — промълви той, докато устата му наближаваше нейната, и Амбра си помисли: напротив, трябва. И тогава устните им се докоснаха, едва-едва, но въпреки това през нея сякаш премина електрически ток към всяка ерогенна зона. Тя изпъшка. Устата му се движеше върху нейната, тя разтвори устни, той изстена. Тя се завъртя на стола и вдигна ръка върху рамото му. Придърпа го към себе си, без да прекъсва целувката, усети как ръката му се плъзва надолу, по гръдния й кош. Протегна се с цялото си тяло, с цялото си същество към тази ръка и в този миг, естествено, вратата на сауната се отвори с трясък и Джил излезе.
Том се отдръпна и отстъпи назад.
Амбра седеше абсолютно неподвижно.
— Какво става тук? — полюбопитства Джил. — Какво пропуснах?
Амбра погледна към Том. Той се обърна, отвори някакъв шкаф. Амбра вдигна халата над раменете си и стана.
— Нищо не става — отвърна.
— Влизам да се къпя — каза само Джил.
Тя ги наблюдаваше, притежаваше почти свръхестествено умение да долавя напрегнатите настроения. Травма от дните като сираче.
— Какво правите?
— Нищо — повтори Амбра.
— Нищо — потвърди Том и затръшна вратата на шкафа.
Джил вдигна вежди, но премълча и се скри в една от душ-кабините.
Амбра погледна към Том, улови погледа му в огледалото. Той я изгледа измъчено, сякаш беше направил нещо, за което искрено съжаляваше. Трудно беше да не се ядосваш на този мъж. Нима вече не беше оставила зад гърба си цялата тази работа с Том Лексингтън, когато той пак се появи и поиска да се видят? Да, беше. Не тя предложи сауната, вечерята и масажа. Той, той и пак той.
— Отивам да сложа кафе — смотолеви Том, бързо прекоси помещението, като отбягваше погледа й, и се скри на горния етаж.
— Е, какво стана? — попита Джил, след като излезе от банята. Оправи си косата с пръсти.
— Всъщност нищо. Но ми се иска да беше — призна Амбра. — Ако ще и за него да е просто еднократно преживяване.
Джил я изгледа съчувствено:
— Изобщо не искаш това. Ти не си по безсмисления секс. Човек трябва да е като мен, мъртъв вътрешно, за да не замесва цял куп емоции във всяка връзка. А ти влагаш твърде много емоции. Трагично е.
— Може и да си права — съгласи се Амбра мрачно.
И тя не искаше да влага емоции. Искаше да бъда студена и равнодушна. И искаше да се натиска с Том.
— Но нали ти каза, че ми трябва секс — напомни.
— На всички ни трябва. Но не с него.
Ужасно беше, но Джил май имаше право.
Вратата на сауната се отвори отново.