Амбра и Джил се спогледаха. Напълно бяха забравили Матиас. Той се почеса по гърдите и се огледа.
— Всички ли приключиха със сауната? Къде е Том?
Джил, която се беше отпуснала в един от дълбоките плетени стопове, изпъна крака и махна с ръка.
— Качи се горе. Приятелчето ти никак не го бива в общуването.
Погледът на Матиас се задържа върху краката й.
— Не всички могат да бъдат гъвкави като мен.
— Тъй ли? А ти колко си гъвкав, ако мога да попитам? — Очите на Джил проблеснаха опасно.
Амбра въздъхна, беше като невидима, когато тези двамата започнеха. Потърси дрехите си. Следващия път, когато някой я поканеше на сауна, щеше да каже „Не, благодаря“ и да се заключи вкъщи с килограм сладки. Грабна дрехите си, затвори се в една от тоалетните и се облече.
— Качвам се — каза, като излезе, но никой не й обърна внимание.
Джил и Матиас бяха потънали в някакъв разпален разговор и изобщо не я чуха.
Е, поне щеше да има десерт.
21
Остатъкът от вечерта не се оказа толкова неловък, колкото Том очакваше.
Беше още по-неловък.
Докато Матиас поднасяше десерта и Том правеше кафето, Амбра почти не обели дума. Тя помогна да наредят на поднос чашите, които Матиас извади, и когато отиде да вземе мляко, се спря неподвижно пред вратата на хладилника. Том видя, че гледа снимката му с Елинор от десетата им годишнина в дома на нейните родители. Снимката беше стара. Беше се озовала случайно в багажа му и той я залепи с магнит за хладилника и после я забрави. Искаше му се Амбра да не я беше видяла.
Тя отвори хладилника, извади млякото и бутна вратата.
— Хубава снимка — подхвърли уж небрежно.
Дали беше искрена? Тонът й беше рязък. Той самият се чувстваше объркан.
— Какво си гукате двамцата? — подвикна Джил откъм масата.
Амбра взе подноса.
— Престани — изсъска на сестра си и отиде в дневната.
Том остана загледан подире й. Не се беше представил много добре.
Том сложи още една цепеница в камината и се върна на канапето. Ако Джил и Матиас не приказваха и не се смееха без спиране от кафето насам, остатъкът от вечерта щеше да мине в пълна тишина.
— … и той смърка кокаин цяла сутрин и пропусна прякото предаване. Но всички лелки си падат по него, затова сега е програмен директор на първи канал.
Джил наклони глава и доколкото Том можеше да прецени, Матиас беше искрено запленен от безумните й дрънканици за шведските знаменитости. А може би пък наистина беше вълнуващо да слушаш клюки направо от извора. Просто на Том му беше трудно да се съсредоточи. Той гледаше Амбра, която седеше свита в един ъгъл на дивана и слушаше с разсеяно изражение. Вероятно вече беше чувала повечето истории на Джил. От време на време кимваше учтиво на някоя реплика на Матиас, но беше очевидно, че се е затворила в своя свят.
Джил каза нещо, което Том не чу, а Матиас се засмя високо.
— Още кафе? — предложи Том и вдигна каната към Амбра.
— Не, благодаря, няма нужда — отвърна тя.
Гласът й беше пресилено учтив. Усмихна се сковано и Том не можа да измисли какво повече да я пита.
Матиас пак избухна в смях на нещо, казано от Джил, а Амбра имаше вид, че й се ще да е на хиляди километри оттук. Том не я винеше. Беше се държал като идиот. Сякаш за момент си изгуби ума. Химична реакция, която не успя да овладее. Но горещата й благоуханна кожа под пръстите му, онези тихи приглушени стенания от удоволствие, които издаваше — това го накара да я целуне. И оттам тялото му започна да мисли само — за нещо повече от целувка. Например какво ли ще е да вдигне Амбра от плетения стол, да усети ръцете й около врата си, краката й около кръста си, бавно да разтвори халата й, да проникне, кожа върху кожа, да я обладае срещу стената, върху масата.
Някъде при появата на тези мисли трябваше да спре да я масажира, разбира се. Вместо това обаче се наведе към привлекателната й уста, без да помисли за последствията. Той, който никога не предприемаше нищо, без да има три резервни плана, се беше навел да целуне Амбра Винтер без капка мисъл за всичко, което можеше да се обърка. Не можеше да повярва. Никога не беше вярвал, че човек може да има чувства към две жени едновременно, това бяха просто лъжи от страна на мъже, които търсят извинение да изневерят. Том обичаше Елинор, беше дошъл чак тук, за да си я върне.
Амбра беше привлекателна, в това нямаше съмнение, но той беше срещал красиви жени и преди. Обикновено нямаше проблем да отделя моментното привличане от дългосрочните цели. Никога не беше изневерявал на Елинор, до ден-днешен.
И точно тук се коренеше проблемът, поне за него. Никога не беше предавал жена си. Да, веднъж преди много години бяха скъсали за известно време и тогава той — точно както предполагаше Елинор — имаше няколко случайни връзки. А и не беше девствен, когато се запознаха. Имаше няколко сексуални преживявания в младостта, които определено не би искал да пропусне. Но откакто хормоните от пубертета се успокоиха, никога не беше позволявал страстта или похотта да го направляват. Като командос беше гъвкав, такава беше самата идея на това да си елитен войник — да се приспособяваш и нагаждаш, но той не се поддаваше на случайни импулси. Да му се не види, не получаваше случайни импулси. Поне докато не срещна Амбра Винтер.