— Амбра, нали и ти имаш такива? — чу гласа на Джил.
— Извинявай, не слушах, за какво говорите.
— Интернет хейтъри — обясни Джил.
— Джил разказваше какви гадости търпи в инстаграм — додаде Матиас.
Амбра кимна:
— Тормозят всички, и журналисти, и артисти, но жените страдат най-много. Ако си и млад, направо ти стъжняват живота.
— Но какво се прави по въпроса? — попита Матиас с бръчка между веждите.
— Борбата срещу заплахите и омразата срещу жени не е приоритет на властите — отвърна Джил примирено. — Имам един трол, който постоянно заплашва да ми нареже гърдите и да ме изнасили. За последно с чук и счупена бутилка. Полицията не ми обръща внимание, вече дори не им се оплаквам.
— И при теб ли е така, Амбра? — попита Матиас.
— Да. Някои са груби. Повечето пишат редовно.
— А какво казват началниците ти? — попита Том.
Той се понадигна, облегна ръце на бедрата си и я погледна сериозно.
Тя сви рамене в жест, който можеше да означава всичко. Нима я заплашваха? В такъв случай той с удоволствие би си поговорил с негодниците. За предпочитане с помощта на бухалка.
Амбра се сви още повече в ъгълчето на дивана със сгънати крака и скрити в ръкавите на пуловера ръце.
Том стана, донесе одеяло и й го подаде.
— Благодаря — прие го тя и го метна на краката си.
Косата й отдавна беше изсъхнала и беше по-къдрава от когато и да било. В момента изглеждаше невероятно млада, повече като тийнейджърка, отколкото като журналист от най-големия вечерен вестник в страната. Цялата беше изтъкана от контрасти. От една страна, циничен репортер, който отразява убийства, природни бедствия и социални неправди. От друга — млада жена, която никога не е стъпвала в сауна и не е виждала Северното сияние. Той остави чашата с кафето, прищя му се да се сети какво да каже.
Амбра се наведе над масата и взе телефона си, за да избегне погледа на Том поне за малко. Джил пак зацвили щастливо и Матиас се усмихна широко. Тази вечер започваше да става нетърпима. Тя наистина се стараеше, но настроението й се беше развалило непоправимо. Опита се да привлече вниманието на Джил, да й покаже, че иска да се прибира, но Джил беше твърде заета да флиртува с Матиас. Боже, не млъкваха! Телефонът изпиука и тя прочете новината, която беше получила.
— Станало ли е нещо? — попита Том и на нея й се прииска да не настръхва всеки път, като чуе дълбокия му глас.
Тя кимна и остави телефона.
— Тежка катастрофа в Сконе.
— Да, долу времето било ужасно.
— Да.
— А и тук пътищата са в лошо състояние.
— Да.
Разговорът беше идиотски — все едно са непознати, които си бъбрят в асансьор или нещо такова. Амбра си мислеше за снимката върху хладилника. Том извърна очи и тя се сви още повече под одеялото, искаше й се да събере смелост да обсъдят станалото преди малко. Какъв е етикетът, след като си се целунал с някого? И какво всъщност правеше Том Лексингтън? Дали пък не беше играч? Изглеждаше съвсем свестен, но пък я беше целунал най-неочаквано и държеше снимка на Елинор в кухнята си — и Амбра не разбираше нищо. Изобщо имаше ли нещо между тях, или не? Той съзнаваше ли какви разнопосочни сигнали й изпраща? Пък и тя самата… как изобщо се беше забъркала в такава странна ситуация? Изгледа кръвнишки Джил, която тъкмо качваше хилядната си снимка в инстаграм, този път с боровинковия чийзкейк на Матиас.
Фрея, която дремеше пред камината, надигна глава, изправи се и отиде да подуши Джил, продължи към Матиас, който беше зает да изтърсва нещо от рамото на Джил. След това кучето се приближи до Амбра, подуши одеялото и накрая седна в краката на Том с умолително изражение.
— Ще я изведа — обяви той и определено изглеждаше благодарен, че си е намерил повод да се махне за малко.
Докато Том беше навън с Фрея, Амбра обикаляше из дневната, а Джил разправяше за някакво британско токшоу, в което участвала. Амбра тъкмо беше взела една книга и четеше текста на корицата, когато чу Том да стъпва тежко в антрето, а Фрея дотича обратно в стаята. Дойде право при нея. Козината й беше студена.