— Хубаво ли беше навън? — Амбра почеса Фрея зад ухото.
Кучето затвори очи, явно му беше приятно, затова тя продължи да го чеше. Вдигна очи и видя, че Том я гледа.
— Става късно — промърмори тя.
Той не отговори.
— Джил, дали да не се обадим на Лудвиг? Да дойде да ни вземе?
— Вече? — изненада се Джил.
— Ще ставам рано.
Като по чудо беше успяла да се добере до върнат билет за Стокхолм и точно сега копнееше по-силно от когато и да било да напусне тази част на света.
— Кога ти е полетът?
— Следобед, но преди това трябва да работя.
Чиста лъжа.
Джил направи кисела физиономия.
Амбра уморено поклати глава:
— Може ли да тръгваме?
Джил се обади и след петнайсет безкрайни минути каза:
— Ето го.
Слава богу!
Сбогуваха се в антрето. Матиас помогна на Джил с мантото, Том държеше палтото на Амбра и тя припряно пъхна ръце в ръкавите и се отдръпна веднага. Всички размениха няколко бързи прегръдки и след това двете най-сетне излязоха навън.
Амбра се тръшна на задната седалка в колата. Облегна чело на прозореца. Беше грохнала.
— Защо се държа толкова странно? — попита Джил, докато сочеше пътя на Лудвиг.
— Уморена съм — отвърна Амбра уклончиво.
Наистина беше уморена, уморена от цялата тази авантюра в Кируна. Копнееше да се прибере у дома, към ежедневието, към редакцията. Веднъж да си отиде вкъщи, щеше да се опита да тръгне по срещи, обеща си го. Нормални, обикновени, необвързани мъже.
— Аз пък си прекарах чудесно. Бяха много готини. Или поне Матиас. Ти се държа страшно студено с Том. Какво всъщност стана между вас?
Амбра я изгледа кисело:
— Изненадана съм, че въобще си забелязала нещо. При цялото това флиртуване с Матиас. Нали каза, че нямате нищо общо?
— Нямаме. Това беше безобиден флирт. За какво се цупиш? Какво очакваше?
— Не знам.
— Сама каза, че той си има момиче.
— Бивша — напомни и тя. — Която има гадже.
— Да, да, да, мен ако питаш, по-добре ти е без него. Вярвай ми.
Как само мразеше Джил да прави така — да й казва как да се чувства!
— Не може ли поне няколко минути да ме оставиш да тъгувам, преди да почнеш да ме агитираш да гледам позитивно?
— Никой мъж не заслужава тъгуване. — Джил изглеждаше искрено учудена.
Тя удари длан по облегалката на шофьора:
— Лудвиг! След малко трябва да завиеш!
— Знам. Още имам джипиес — отвърна Лудвиг кисело.
— Свий тук — размаха ръка Джил.
— Знаааам.
Амбра се помъчи да не слуша постоянното им джафкане, загледа се през прозореца към превитите от снега клони, които профучаваха покрай тях. Колата беше голяма и топла, но навън си беше същинска пустош.
Определено щеше да загърби тази история. Веднага. Така или иначе, нищо не се беше случило, повтаряше си тя, докато оставяха километър след километър гора зад гърба си. Всичко си беше както обикновено. Нямаше никаква причина да чувства поражение. Нямаше никаква причина да бъде разочарована. Може би просто не беше доразбрала нещо и в момента Том и Матиас обсъждаха колко е досадна. Оставаше й само да продължи напред. Стегни се, Амбра.
Мразеше този израз. Точно него употребяваха приемен родител след приемен родител, когато тя паднеше, когато се удареше, когато някой я блъснеше, когато беше нещастна. „Стегни се, Амбра. Избърши сълзите, Амбра. Не й обръщайте внимание и ще спре.“
Джил беше права, просто трябваше да забрави тази история.
Точно така щеше да постъпи. Само първо да разбере как се прави. Как игнорираш чувствата си, желанията. Как игнорираш болката.
Стегни се, Амбра.
Тя облегна чело на прозореца и се загледа в гората — тиха, тъмна, заплашителна.
22
Амбра прибра компютъра в чантата. Набързо провери още веднъж в гардероба, в банята и под леглото в хотелската стая, за да се увери, че не е забравила нищо, но беше взела всичко. Щеше да е приятно да се прибере у дома, да остави зад гърба си Кируна и всички несполуки и спомени, помисли си тя, докато си обличаше палтото. Беше успяла да уреди късно напускане на хотела, за да се престраши да отиде още веднъж до къщата на семейство Свентин. Изглеждаше все така необитаема, а и тя дори не беше сигурна какво се надяваше да постигне с идването си. Остави още едно съобщение на почиващата социална работничка, след което се върна в хотела да си досъбере багажа.
Щеше да иде в редакцията още следобед, пък и беше обещала да изпрати готов текст същия ден, та Грейс да престане да се цупи. Имаше още малко време до идването на таксито, затова полегна на кревата с телефона в ръка. Прегледа новините. Светът си беше жив и здрав. Стига да не живееш в Сирия. Разсеяно прегледа профила на Джил в инстаграм. Сестра й беше качила снимки от вечерта. Чашите шампанско, огъня в камината, но и една снимка, на която се виждаше Том. Няма да му хареса, помисли си тя, леко злобно. Прочете коментарите и видя колко са противни. Джил не беше преувеличила вчера — от някои действително можеше да ти се изправи косата. Амбра докладва всички хейтърски коментари и остави телефона. Стигна до извода, че в едно отношение пътуването се оказа полезно — за първи път от дълго време почувства, че иска да срещне някого. Мъж.