— Няма нужда да чакаш с мен — обърна се към него с надеждата да схване намека.
Той избърса снега от лицето си. Няколко снежинки бяха кацнали в черната му коса — бели звезди в мрака.
— Така правят приятелите. Чакат заедно — отвърна.
— Вярно.
И те чакаха.
И чакаха.
— Студено е — потръпна Амбра в тънкото си палто. Умираше от студ. — Дали да не чакаме вътре?
— Не идва кола — заяви той убедено.
— Идва — възрази тя.
— Не.
Той вдигна чантата й и тръгна към паркинга.
— Какво правиш? — подвикна тя и заподтичва след него. — Таксито ще дойде всеки момент.
— Няма да дойде.
Том натовари багажа в собствената си кола.
— Ще ме отвличаш ли? — попита тя раздразнено.
Той затвори багажника, отвори предната врата и я задържа:
— Скачай, ще те закарам.
— Ама таксито…
— Качвай се.
След четвърт час Том сви към летището на Кируна. Паркира пред терминала, слезе и извади чантата на Амбра от багажника.
— Аз ще си я нося — изсъска тя и протегна ръка.
— Ще ти помогна — отвърна той твърдо, без да обръща внимание на гневно проблясващите й очи.
Чантата тежеше, а Том още се измъчваше от угризения, искаше да й услужи по някакъв начин.
Амбра вървеше напред и той следеше с очи леката й походка. Добре че изгладиха нещата помежду си и можеха да се разделят като приятели.
Том почака, докато тя взе бордната си карта. Чантата остана като ръчен багаж — той знаеше, че безценният й компютър е вътре. Странно колко бързо можеш да опознаеш някого.
Тя се обърна:
— Е…
Е…
Наближаваше Нова година и летището беше оживено. Около тях бързаха хора със сакове, ски и бебешки колички.
— Благодаря, че ме докара — каза Амбра, а в същия миг Том, без да се замисля, протегна ръка към нея.
Тя беше свалила шапката и косата й стърчеше на всички страни.
Той си мислеше, че просто ще приглади една особено непокорна къдрица, но ръката му някак не спря дотам. След като я отметна, видя как къдрицата се върна, затова продължи движението и неволно я погали по бузата, бавно и нежно. Амбра се вцепени и се вторачи в него. Пръстите му бяха загрубели, затова движенията му бяха плавни, сякаш искаше да се увери, че кожата й наистина е толкова нежна, колкото си я спомня.
Така беше.
Пръстите му се задържаха върху меката кожа.
Да стои насред летище Кируна и да гали Амбра по бузата — би трябвало да го усеща като нещо нередно, но не беше така. Усещаше го като най-умното си деяние от дълго време насам.
— Какво правиш? — промълви тя с вдигнати вежди.
Цялата му длан вече беше върху бузата й, Том не знаеше как се е озовала там. Амбра примигна бавно, но не отмести очи от неговите. Не изглеждаше особено суетна жена, затова той предположи, че тези дълги черни като въглен клепки са истински.
— Благодаря ти за тези дни — прошепна й.
Тя си пое дъх, все едно беше забравила да диша и сега го компенсираше с бавни и дълбоки вдишвания.
— Том?
— Да?
Трябваше да спре да я гали. Но Амбра го гледаше с очи, зелени като планински езера и брезови поляни през пролетта. И след това му се стори, че тя притиска бузата си към дланта му, леко движение, но достатъчно насърчаващо, че Том да плъзне пръсти към тила й, под къдравата й коса. Все едно докосваше котка или кожа от норка, беше толкова невероятно мека… Той чу някой да издишва и разбра, че това е неговата собствена въздишка.
Point of no return.
Всички мисии, на които беше ходил, имаха такава точка, след която нямаше връщане назад. И сега той я приближаваше.
После, след като Амбра се качеше на самолета за Стокхолм и през облаци и хиляди метри височина изчезнеше от живота му, може би завинаги, той още щеше да чувства аромата й по пръстите си — помисли си и подмина точката, вече не би могъл да се върне, направи последна крачка напред, хвана главата й — не силно, но решително, наведе се към лицето й, приближи уста към нейната и тогава, най-после, най-сетне, я целуна отново. Продължи онова, което започна вчера, за което мечта цяла нощ. Устата му докосна нейната. Устните се докоснаха, отначало изпитателно. Той изви глава, плъзна език над долната й устна и тя му позволи, разтвори устни, покани го с вкуса си и блажената си топлина.
Том я придърпа по-близо, силно, чу я как изстена, притисна се към нея, усети как тя се притиска към него, усети крака й между бедрата си. Плъзна ръце под палтото й, около гърба й, надолу към талията и бедрата и по-надолу, придърпа я още по-плътно и я целуна. Все още му беше непозната, но ръцете и тялото му привикваха бързо, наслаждаваха се на кръглите й меки форми под джинсите, на нетърпеливите й ръце, които го стискаха, на страстната уста. Амбра се притисна към него като че ли около тях се вихреше някакво природно бедствие и той бе единствената й надежда да оцелее. Том пъхна ръка между телата им, обхвана едната й гърда. Тя изстена глухо под устните му, направи онова женствено движение, с което притисна гърдите си към ръката му, и тогава той също изстена, поглади с палец зърното и усети как то се втвърдява под дрехите.