Набързо прегледа туитър. Журналистът от ДН Хенрик Стол не беше отговорил на въпроса й за кафе. Напоследък определено не й вървеше.
Последният, с когото беше правила секс, също беше колега журналист. Излизаха цяло лято. Вечери, дълги разговори по Важни Въпроси и после секс, винаги в нейния дом. Той всеки път говореше против бившата си съпруга, а накрая взе, че се върна при нея тъкмо в началото на есента. Според профила му във фейсбук в момента бяха влюбени, по-щастливи от когато и да било и щяха да подновят брачните си обети в Дубай.
Да им е честито!
На предишния коледен купон Амбра беше флиртувала сериозно с един от Ай Ти отдела. В момента беше сгоден. За двайсетгодишна стажантка. Амбра не искаше да стига дотам да признае, че това се превръща в тенденция — мъжете, към които проявява някакъв интерес, да я зарежат, да продължат напред, да срещнат жената на живота си. Беше твърде потискащо. Но какво да каже? Единственият общ знаменател във всички тези несполучливи връзки беше тя.
Въпросът беше дали има и други мъже като Том. Подобни, само че… хм… свободни. Възможно ли беше да съществуват?
Грейс най-сетне затвори телефона.
— Какво става? — попита, без да отмести поглед от монитора.
Това беше положението. Всички разговори бяха подчинени на новинарския поток.
— Имаме автомобилна катастрофа на „Сьодертелйебрун”, първа новина. Следват нови снимки на принцеса Естел. Имаш ли две минути?
Грейс се огледа.
— Диванът?
Седнаха на дивана, и двете с телефоните в ръка, готови да реагират, ако нещо стане.
— Слушай, за тази работа с приемните семейства… — започна Амбра.
Грейс кимна и се зае да бели портокал. Ароматът на цитрусовия плод се разнесе из помещението.
— Помислих над думите ти, честно. Но, Амбра, тези социални въпроси… знаеш как могат да рикошират. Това ми звучи като типична история, която може да експлодира право в лицето ти. Колкото повече ровиш, толкова по-надълбоко се покриват и накрая всички подават оплаквания срещу теб. — Грейс лапна едно парче портокал. — Има ли някаква конкретна причина да си толкова загрижена точно за това?
Никой във вестника не знаеше за миналото на Амбра. Като цяло тя рядко говореше за детството си, всъщност беше странно как се раздрънка в Кируна. Но там се случи нещо. Не само с Том, но и с нея самата. Спомените изплуваха на повърхността. Есаяс Свентин беше виновен, че тя не чуваше добре, че не й беше останало нищо за спомен от родителите й и че не вярваше на никого. Сега беше възрастна жена и можеше да се примири с това. Но мисълта, че той и Ракел може би приемат нови деца… Че им позволяват да продължават…
— Смятам, че може да излезе добра статия, просто ми трябва малко време — отговори тя неутрално.
Грейс сдъвка и глътна портокала.
— Помисли ли за работата в „Разследвания“?
Амбра кимна — това беше, общо взето, единственото, за което мислеше напоследък в кариерно отношение.
— Мисля, че си точно за там, макар че не ми се ще да те губя в „Извънредни новини“. Но в такъв случай трябва да измислиш нещо по-добро от тази социална история. Знаеш, че много хора искат това място.
Да, знаеше го. И двете погледнаха към Оливер Холм в редакция „Общество“. Шефът Дан Першон също беше там. Младите отворковци се бяха събрали около него, смееха се и се преструваха, че се боксират яростно.
— Имаш ли нещо друго? — попита Грейс.
Амбра поклати глава. Но не можеше да не мисли за Том Лексингтън и тайното му минало. Какво всъщност е вършел? И дали тук нямаше история? Достатъчно добра история за разследваща журналистика? Искаше й се да попита Грейс за това — защото беше феноменално добра в намирането на интересни гледни точки и в преценяването на новинарската стойност на нещата. Но Том й беше споделил историята поверително. Амбра неохотно реши да се въздържи. Оливер пак избухна в смях.
— Свърши добра работа със старицата — похвали я Грейс и събра корите от портокала.
— Елса Свенсон.
— Да. Гледай да си изработиш часовете за днес.
— Слушай, има още нещо. Знаеш ли нещо за шведските елитни войници?
— Защо?
— Срещнах един тип, който работи в частния сектор. Нали се сещаш — спасяване на заложници, охрана и други такива.
— Там е същинска джунгла, никакви регулации. Знам, че ООН държат под око повечето подобни компании. Извършвани са нападения в чужбина. Говори се за нарушаване на международни спогодби.
Амбра я изгледа впечатлено. Такава беше Грейс. Като световна енциклопедия.