Телефонът на Грейс взе да примигва на масата.
— Не беше ли Карщен Лундквист експерт по този въпрос? Мисля, че писа за това миналата година. Говори с него — предложи тя и вдигна телефона в момента, в който и този на Амбра завибрира.
Голям пожар в бежански лагер, предава ТТ.
— Трябва да пуснем извънредна новина — каза Грейс и скочи на крака.
Амбра вече се беше заела.
— Имаме ли снимки? Видео? — провикна се Грейс и в отговор получи вдигнат палец.
Амбра запретна ръкави.
Когато се прибра късно вечерта два дни по-късно, в нощта преди Нова година, завари празни и хладилника, и фризера. Беше работила буквално нонстоп и беше тотално изтощена. Погледна вяло пустите рафтове в хладилника. А, да, днес имаше рожден ден.
Беше се подготвила да изтърпи някак този ден. Повтаряше си, че ще е съвсем нормален. Че е просто един от многото дни в годината. Макар и това да беше вярно и тя да си го повтаряше твърдо…
Истината беше друга.
Днес имаше рожден ден и се чувстваше като най-самотния човек на света.
Накрая намери сухари и консерва скумрия в доматен сос.
Направи си сандвичи и седна с чинията пред телевизора.
Джил, разбира се, беше забравила. Както обикновено. Глупаво беше да е тъжна. Та тя нямаше никакви очаквания, никой дори не знаеше какъв ден е. Никога не беше празнувала рождения си ден. Постоянните местения и различните семейни ситуации не предполагаха уютни семейни празненства и тържествени вечери. Беше чувала за хора, които организират семейни събирания, разбира се, беше ги виждала и по филмите и в социалните мрежи, наблюдаваше как общуват, приказват, смеят се, подават си чинии и купички. Неделна вечеря. Семейно събиране. Уют и сладки приказки, и домашно приготвени десерти.
Но това не беше за нея.
Знаеше го.
Извади компютъра. Да си беше останала на работа. Мейлът изпиука. Тя щракна.
Честито, Амбра Винтер! — пишеше в темата.
Отвори писмото.
Здравейте, Амбра,
Честит рожден ден! Подаряваме ви 10 % отстъпка за всички артикули в нашия магазин.
Поздрави,
Антон от „Сексотека“ ООД
Тя погледна прикачените снимки. Вибратори в различни „момичешки“ цветове. Бельо с вкус на шоколад. Нещо, което тя не можа да определи, но после прочете, че е надуваема гърда с „естествено усещане“.
Пък тя си мислеше, че на никого не му пука за нея. Очевидно от „Сексотека“ ООД ги беше грижа. Беше пазарувала оттам един път преди много време, дори не беше нещо интересно — просто една книга, която не откри никъде другаде, а й трябваше за статия за неделната притурка на вестника. И сега всяка година получаваше имейл от тях. Поколеба се дали да не отговори на Антон и да го помоли да я изтрият от списъците си, но вместо това изключи компютъра, отхапа от сандвича със сухарите и отвори инстаграм. Хората излизаха на вечеря с любимия, имаха сладки деца или пътуваха през уикенда. Известна писателка беше в скъп ресторант с приятелки. Една певица, която според Джил взимаше психотропни вещества и контролираше теглото си с кокаин, беше качила снимки със суши.
Амбра изтърси трохите от гърдите си. Поне да беше купила вино. Завлече се до малката си кухня. Някой не й ли беше подарил бутилка ликьор? Да, Джил я беше донесла, незнайно защо. Ето я, неонова на цвят и неотворена. Дали? Амбра намери чиста чаша, взе я заедно с бутилката и се върна на дивана. Включи телевизора, пусна един от любимите си епизоди от „Капанът на лукса“, който беше записала. Млад мъж плачеше, понеже трябваше да продаде любимата си компютърна игра.
Наля ликьор в чашката за варено яйце, сама вдигна тост и я пресуши. Пак си сипа и установи, че си задържа дъха, като пие, и почти не усеща вкуса.
След третата чашка отиде в кухнята и взе по-голяма стъклена чаша. Каквото и да си говорим, ликьорът става по-вкусен с всяка пресушена чаша.
24
Том прибра покупките си от супермаркета в торбата. Хляб, кучешка храна, плодове. Магазинът беше почти пуст, всички си бяха вкъщи и готвеха, гледаха телевизия, общуваха или каквото там правят в почивните си дни нормалните хора без синдром на посттравматичен стрес.
— Здрасти! — чу се зад гърба му.
Той се обърна към добре познатия глас.
— Здравей, Елинор! — отговори и се спря с покупките в ръка.
Елинор държеше плик от магазина за алкохол. Той мерна бутилка шампанско. Вярно, довечера беше Нова година.
— И ти ли излизаш? — попита тя.
Том кимна и двамата тръгнаха заедно.
— Здравей, Фрея! — засмя се тя, когато кучето, което чакаше отвън, замаха с опашка.