Фрея някак беше останала при него. Не беше сигурен как точно се получи, но няколко дни беше отлагал да се обади на Елинор или Нилас. Сега чакаше с нетърпение редовните разходки и движението заедно с кучето. Елинор също не се беше обадила и просто продължиха така.
— Как се справяте? Изглежда много по-весела.
— Бива — отвърна той, докато отвързваше кучето.
Елинор ги изпрати до колата. Разбира се, ако тя поискаше да си вземе Фрея, той щеше да я върне без колебание. Но не му пречеше да я задържи още малко. Отвори багажника, прибра торбите. Фрея вече чакаше до предната врата и махаше с опашка.
— Исках само да ти кажа здрасти — продължи Елинор. — Ти също изглеждаш по-весел.
Тя предпазливо сложи ръка на рамото му и се усмихна:
— Честита Нова година, Том!
И с тези думи си отиде.
Той се качи в колата, запали двигателя, докато нещо подобно на надежда започна да изпълва гърдите му. Фрея, която обичаше да седи до него, излая. Той се протегна и я потупа по главата.
— Чу ли? На Елинор й хареса как изглеждам.
Това беше крачка напред. Трябваше да се вземе в ръце — заради нея. Дотук с пиенето.
Паркира пред къщата, Фрея изскочи навън и задуши из снега. Том взе торбите и извади зеленчуците, плодовете и сока. Забеляза, че напоследък се храни по-добре. Не беше съзнателно решение, просто така се беше получило. Освен това и се движеше повече благодарение на Фрея.
Завъртя се из къщата и поразтреби, погледна към дивана, където беше седяла Амбра. Беше хубава целувка — онази на летището, всъщност невероятна, фантастична целувка.
Слезе в сауната, провери дали всичко е заключено. Видя нещо да се белее в една от кабинките. Свали тънкия плат от закачалката и установи, че е бял дамски топ с презрамки. Лъхна го мирис на парфюм и той веднага разпозна аромата. Амбра. Беше неин. След масажа се беше облякла набързо и явно го е забравила. Том постоя с меката дреха в ръка, после умислено се качи на горния етаж.
Наля си чаша сок, загледа се през кухненския прозорец. Беше приятно цялата къща да е на негово разположение. Но не успяваше да заличи образа на Амбра — как стоеше тук, в неговата кухня, пиеше шампанско, очите й блестяха. Той метна дрехата на облегалката на стола и извади телефона си. Написа бързо:
Здравей! Как си? Поздрави, Том
Изпрати го. Зачака с телефона в ръка. Дали не трябваше да напише още нещо? Дали тя щеше да отговори?
Телефонът издаде глухо бръмчене. Той взе чашата със сока и телефона в дневната, искаше да седне на дивана и да чете на тишина и спокойствие. Погледна нетърпеливо дисплея.
Добре съм. Благодаря. Ти?
Той отговори бързо:
Добре, благодаря.
Изпрати го, но усети, че е избързал. Трябваше да каже нещо повече. Написа:
Какво правиш?
Дали тя се намираше в Стокхолм в момента? Чудеше се къде в Стокхолм живее. Малък апартамент в центъра? Голяма нова къща в някое предградие? Или живееше с някого? Изпиука ново съобщение. Беше усилил звука, за да не пропусне нищо. Прочете:
Нищо.
Той остана така, с телефона в ръка, умислен. Беше крайно пестелива на думи. Дали беше заета? Сърдита? Дали не трябваше да й се обади по-рано? Защо й писа сега? Почеса се по челото. Не беше свикнал да се мъчи да тълкува смисъла на една-единствена дума. Но ако тя не искаше той да продължи да й праща съобщения, нямаше ли просто да го напише? Да, реши той, затова написа:
Нищо?
Отговорът се забави и Том стана от дивана. Натрупа дърва в камината, запали я, зачака нетърпеливо, най-сетне чу пиукането. Този път отговорът беше по-дълъг:
Гледам телевизия. Хора, които напълно са си объркали финансите, получават помощ от двама сърдити мъже, които им се карат за натрупаните дългове. Ужасно е. Но това е тайният ми грях. Или поне един от греховете ми.
Той не беше сигурен дали не се шегува, затова попита: Такива работи ли дават по телевизията?
Седеше с телефона в ръка и чакаше. Есемесът дойде:
Не си ли гледал „Капанът на лукса“?
Той отговори бързо:
Рядко гледам телевизия.
Отговорът не се забави:
Сноб.
Том се засмя. Фрея вдигна глава и го изгледа озадачено. Телефонът изпиука отново:
Пия ликьор. Никога не пия.
Той почти чу гласа й, докато четеше тези думи. Усмихна се и написа:
На Коледа пи. Беше пияна.
Дълга пауза. Дали не постъпи глупаво, като й припомни онази вечер? Но той обичаше този спомен. Амбра беше сладка, когато се напиеше. Изглеждаше весела и отпусната. Както след сауната. И след целувката. Отговорът беше: