Мерките за сигурност бяха повишени, когато „Хамар Капитъл“ свика извънредна сбирка, прочете тя под снимката. Текстът на статията, която беше отпреди година и половина, разказваше как шведското предприятие, работещо с рисков капитал, „Хамар Капитъл“ погълнало гиганта „Инвестум“. Амбра не проявяваше абсолютно никакъв интерес към финансовия свят, но това беше основна новина в продължение на няколко дни, затова дори тя го помнеше. Явно Том беше работил лично по охраната на събитието. Не очакваше човек с неговия опит и умения да си губи времето с нещо подобно — да бъде бодигард на някакви си богаташи. Продължи да чете. „Хамар Капитъл” беше собственост на Дейвид Хамар. Това го знаеше. Лошото момче на финансовия свят. Твърдият като камък рисков играч. Който вече беше женен за дъщерята на собственика на „Инвестум“ Наталия. Наталия пък беше сестра на светския лъв Александър де ла Грип. Амбра отвори няколко снимки на Александър де ла Грип, разгледа ги с интерес. Леле, какъв хубавец!
Значи Дейвид, най-добрият приятел на Том, може би е този Дейвид Хамар? Изглеждаха на една възраст. Тя потърси в гугъл Дейвид Хамар и видя, че е роден в същата година като Том, това обаче не значеше нищо. Загледа се в снимката на Том на екрана. И тук беше брадат, но брадата му беше по-къса, по-приятна. Облечен в черен костюм с почти невидима слушалка в ухото. Висок и широкоплещест. Несъмнено в определени ситуации е предимство да си толкова грамаден — респектираш околните. Но сигурно е трудно да се смесваш с множеството, предположи тя. Започна да затваря прозорците със снимките, тъкмо щеше да затвори целия браузър и да се върне към работата, когато пак попадна на снимките на Александър. На една от тях той беше заедно с червенокоса жена. Позираха на червен килим, премиера на нещо, което изглеждаше като детски филм. „Изабел Сьоренсен“ — пишеше под снимката. Тя също беше невероятно красива. Двойка високи, красиви, бляскави хора, изглеждаха като от друг свят. Но това, което събуди интереса на Амбра, беше детето с тях. Сериозно момче, което стоеше между двамата, ръката на Александър беше на рамото му. „Мариус“ — прочете името на момчето. Изглеждаше седем-осемгодишно. Амбра прочете текста. И ръцете й взеха да настръхват — сигурен знак, че е надушила нещо. Двойката се ожени през есента и осинови Мариус, сираче от Чад.
Това беше.
Връзката.
Чад.
Амбра за миг вдигна очи от екрана, преди пак да потъне в дебрите на интернет. Възможно ли беше да е случайност? Прочете всичко за високата червенокоса жена. Изабел Сьоренсен, по мъж Де ла Грип, беше лекар, специалист по обща медицина и изследовател в „Каролинска Инститютет“. Преди да започне изследователска работа, Изабел работела за Лекари без граници и за организацията с идеална цел „Медпакс“ (тук Амбра не можа да не подбели очи — тази изглеждаше като някаква нетърпима супержена), която управлявала детска болница в Чад.
Хм. Пак Чад.
Облегна се назад в стола и се загледа в празното пространство. Да приемем, че най-добрият приятел на Том действително е Дейвид Хамар, който се сродил с Александър, чиято съпруга работела в Чад, осиновила е тамошно дете, при това горе-долу по същото време, когато Том — според разказаното от самия него — е лежал там в плен. Имаше ли вестникарска история тук? Или Амбра оставяше въображението си да се развихри? Защо бивш шведски елитен войник ще ходи в Чад? Какво изобщо е правил там? И защо е бил отвлечен? Как се е освободил? Колкото повече мислеше, толкова повече въпроси се трупаха. За какво всъщност ставаше дума и как щеше да намери повече информация? Ами ако тук се криеше сензация, истинско разкритие?
Пак прегледа бележките си. Разбира се, най-естествено би било да попита Том. Но ако се окажеше, че той далеч не е толкова свестен? Ясно беше, че крие безброй тайни и понякога в погледа му се долавяше суровост, от която я побиваха тръпки. Освен това, беше съвсем сигурна, че няма да му хареса как си пъха носа в неговите работи, затова трябваше да бъде напълно сигурна. Реши засега да не говори с него. Само че нещо я тормозеше. Наистина беше любопитна, а и тук имаше големи дупки — дупки, които искаше да запълни. След кратък размисъл изпрати имейл на експерта по тези въпроси Карщен. В това нямаше нищо лошо. Първо щеше да говори с него, а после…