— Амбра! — провикна се Грейс от бюрото си.
И я откъсна от размислите й.
— Да?
— Десетгодишен пострадал от фойерверки. Ще се обадиш ли да поискаш потвърждение?
Амбра кимна. Две минути по-късно беше напълно погълната от работата.
Вечерта се прибра късно. Беше работила извънредно поне час, винаги й беше трудно да се откъсне от центъра на събитията. Живееше на „Вестерлонгатан“ в Стария град и обичаше да върви пеш, да гледа хората и витрините на магазините. Вдигна очи и видя в небето ракети и фойерверки. Пръснаха бяла, златна и синя светлина и после угаснаха. Тази вечер Джил щеше да пее в голямото новогодишно празненство на открито на живо по телевизията, но щеше да е заета през цялото време, а Амбра нямаше желание да виси на студа и да трепери, докато удари дванайсет. Изпрати есемес на Джил, пожела й хубава Нова година и късмет, реши да не казва нищо за забравения рожден ден. Джил си беше такава.
Няколко колеги от редакцията щяха да се събират и едно от момичетата я покани, но тя не ги познаваше кой знае колко добре, затова отказа — което може би беше глупаво от нейна страна. Догодина щеше да се научи да казва „да“. Парвин, най-добрата им водеща по уеб канала, която Амбра уважаваше дълбоко, организираше голяма вечеря, но щяха да присъстват все двойки, изискани хора, и Амбра знаеше, че ще се чувства съвсем не на място, затова измърмори нещо от рода на „догодина с удоволствие“ и отказа. Сега съжаляваше донякъде. Преди беше приказвала с едно от момичетата от „Криминални“ да излязат някой път, но то си намери приятел и потъна вдън земя. Вечният бич на необвързания — да ти бият шута в мига, в който видят потенциален партньор.
Чу пиукане за есемес от джоба си и извади телефона. Беше от Елса. Украсен с емотикони с фойерверки и шампанско.
Честита Нова година, скъпа моя!
Амбра изпрати отговор, прибра телефона и усети топлина. Харесваше Елса. Всичко щеше да бъде наред, това беше просто един ден сред многото.
26
Острият звук от изстрел доведе тялото на Том от точка нула до сто за по-малко от секунда. Пулс, сърце, бял дроб — всичко заработи с максимално темпо. Още един изстрел. Адреналинът му се вдигна. Откъде идва? Мога ли да видя стрелеца? Къде да се прикрия? И после още един. Опита се да се ориентира, но не виждаше нищо.
Трябва да дишам, трябва да се стабилизирам, трябва да намеря прикритие.
Главата му бумтеше и му беше трудно да контролира дишането си. От недостига на кислород му се зави свят. Застави се да задържи дъха си, да издиша, да почака. Сърцето биеше лудешки. В бой винаги се стараеше да държи под контрол биенето на сърцето си, дишането, за да успокои нервите, но сега не успяваше.
Успокой се. Съсредоточи се. Локализирай врага.
Мигаше бързо. Не виждаше нищо и за миг го обхвана още по-голяма паника, но после осъзна, че очите му са замъглени от потта. Избърса се с опакото на ръката. Вече не се стреляше. Беше притиснал гръб към нещо. Стена? Други звуци. Какви? Лай. Кучешки лай. Фрея. Чак сега видя кучето. Подскачаше нагоре-надолу пред него. Лаят достигаше до ушите му като през тунел. Надигна се, седна, дори не беше усетил кога се е проснал и че това под гърба и рамото му е подът. Притисна се към стената, огледа се. Намираше се в склада, но не помнеше как се е озовал там. Беше тръгнал да взима нещо, когато чу изстрелите.
Не, не изстрели, осъзна сега, когато тялото беше намалило оборотите. Бяха фойерверки. Той издиша, усети как пулсът значително се забавя. Дявол да го вземе! Беше чул фойерверки.
Беше тръгнал да излиза, някой беше пуснал пиратки или ракети в гората, те бяха отекнали между дърветата и тялото му незабавно беше минало на автопилот и беше реагирало като на нападение. Изтри челото си, изправи се на треперещите си крака. Фрея махаше с опашка.
— Уплаши ли се? — попита я. — На мен ми изкараха ангелите.
Сърцето му вече биеше с около сто удара в минута. Той изтърси снега от панталоните си; радваше се, че никой не го е видял, толкова беше унизително.
Беше свикнал със стрелбата, бе прекарал години от живота си по стрелбища, тренировки и истински военни зони. Много нощи без никакъв проблем беше спал на фона на звука от престрелки, човек просто свиква с това. Не би трябвало да реагира по този начин на някакви си фойерверки, тези експлозии никак не приличаха на краткия сух звук от истинската стрелба. Обаче нещо се беше объркало и той беше видял миналото, внезапно се беше върнал там, в екшъна, в ада.