— Но това важи ли и за Силите за специални операции? И те ли могат само да се защитават?
— Да. Така че, в отговор на въпроса ти, ако шведски войник например застреля невъоръжени цивилни в чужбина, значи имаме сензация. Стига да може да се докаже, разбира се. Почти невъзможно е. Успяват да потулят тези неща.
— А как е в частния сектор? — продължи Амбра.
Карщен почеса наболата си брада.
— Да идем на бюрото ми и ще си поговорим още малко — предложи. — Ако не седна веднага, ще се гътна.
Върнаха се в редакцията. Той се тръшна на въртящия се стол. Амбра придърпа друг стол до бюрото му, сложи го на обратно, седна и отпусна брадичка на облегалката.
— Момчетата в частния сектор са всичко — от шофьори и бодигардове до бойци с достъп до военна техника, хеликоптери, целия арсенал. На международно ниво дори предлагат частни военни услуги на онези, които могат да си го позволят.
— Частни войни? Звучи безумно.
— Може. Този род дейности привличат откачени и садисти. Не всички компании ги отсяват.
— Боже!
— Извършват се много безобразия, не е никаква тайна.
— Но не ги ли наказват? Убийствата и мъченията още са забранени, доколкото знам.
— Рядко. Трудно е, понеже действат в страни, където няма действащо правителство или полицейски сили. Скритите жертви са безброй. Нали си чувала за „Блекуотър“? Това, което направиха в Ирак, беше отвратително.
Амбра кимна. Беше чела за неизвестната фирма за сигурност, която вършала из Ирак и убивала цивилни през войната. Побои, изтезания, екзекуции — всичко платено от американската държава.
— А шведските частни компании как са? — попита тя притеснено.
Нима Том се занимаваше с това? Та той беше съвсем обикновен човек, нали? Или пък не? Взе да се колебае. Дали беше способен на нещата, за които говореше Карщен? Том беше бивш елитен войник, управляваше „Лоудстар“, затова отговорът на въпроса вероятно беше поне частично „да“. Тя потръпна.
Карщен си свали очилата, откъсна парче тиксо, нави го около рамката и ги върна на носа си.
— Снощи като че ли седнах отгоре им — въздъхна. — Наистина тежка нощ. Искаш ли да знаеш още нещо? Преди махмурлукът да ме е уморил.
— Бива ли ги? Шведите. На международно ниво, имам предвид.
— О, да. В чужбина като цяло ценят шведите високо. Има няколко шведски фирми с добра репутация, дори в глобален план. Управляват ги бивши елитни войници, хора с тактическо образование, които неведнъж са попадали натясно. Имат преки познания от конфликтните зони, опасните страни като Ирак, Афганистан, Конго. Сещаш се.
Тя кимна.
— А с какво точно се занимават? В тези страни?
— Осигуряват безопасността — на шведски компании, посолства. Анализи на сигурността, наблюдение, опит. Ако дадена шведска фирма иска да се установи в опустошена от война или нестабилна страна, да речем Либия или Южен Судан, взимат със себе си шведски експерти по сигурността, хора, които да отговарят за безопасността на персонала и да познават страната.
Амбра премисли.
— Звучи значително по-цивилизовано от това да убиваш цивилно население и да воюваш.
Да, звучеше доста по-нормално.
— Разбира се, случва се и шведи да попаднат в по-офанзивни действия. Носят се какви ли не слухове.
— Например?
— Различни операции. Вярвам например, че шведи са участвали в освобождаване на заложници. Има няколко непотвърдени случая, за които винаги съм се чудил.
— Примерно?
— Имаше един шведски инженер, който изчезна в Пакистан. Смяташе се, че е пленен, дори писахме за това, семейството му беше отчаяно. И после най-ненадейно се появи в Швеция и спря да се говори за случая. Някой го беше върнал у дома.
— Кой?
— Стига да имаш пари, можеш да си купиш дори това.
— Хора, които да отидат до Пакистан и просто да те освободят? — усъмни се тя.
— Хора, които да отидат, където и да било и да освободят, когото и да било.
Звучеше като екшън филм.
— Колко би струвало?
— Да върнеш вкъщи заложник? Трудно е да се каже. Зависи от много неща. За коя държава става дума, какво оборудване ти е нужно. Дали се налага да наемеш допълнителни хора, например наемни войници.
— Но някаква условна сума? — помоли тя.
Карщен сви рамене:
— Смятай, че всеки участник ще иска около две хиляди долара на ден, плюс всички подкупи, превозни средства и оръжия. Един-два милиона долара може би.
— Действително ли се прави?
— Най-често се плаща откуп. Много международни компании имат такава застраховка.