— Колко струва?
— Откупът ли? Десет милиона вероятно. Недостатъкът е — освен че струва страшно много пари, — че отнема дълго време. Може да чакаш в плен с години.
— Значи става по-бързо с опит за освобождаване?
— Да. Но и това си има своите недостатъци.
— Които са?
— Че обикновено опитът е неуспешен — отвърна Карщен сухо.
След този разговор Амбра се върна умислено на бюрото си. В редакцията все още беше спокойно, тъй че тя можеше да помисли малко, докато хвърля по едно око на новинарския поток. Отвори сайта на „Лоудстар Секюрити“, щракна върху малкото снимки. С какво всъщност се занимаваше тази модерна фирма? И Том — кой и какъв беше той под повърхността?
Облегна се назад на стола. Том излъчваше спокойствие и сигурност, но и нещо, което можеше да се опише като опасност. Нима го беше преценила изцяло погрешно? Дали бе пропуснала нещо при няколкото им срещи? Какво се е случило в Чад през лятото? Тя знаеше само малкото, което той й разказа. Че е освобождавал отвлечена шведка. Че е бил пленен. Не й се вярваше да я лъже, но в действителност нямаше как да бъде сигурна. Нещо й подсказваше, че е добър в лъжите. Искаше й се да може да зададе въпросите си направо на него. Но ако той откриеше, че тя души около миналото му, щеше незабавно да сложи край, в това беше сигурна. Защото тя правеше точно това, нали? Душеше?
Изправи се, изпъна гръб.
Може би просто трябваше да се откаже. Изобщо беше ли интересно за някой друг, освен за нея? Трудно можеше да е обективна, трудно можеше да определи дали журналистът у нея надушва история, или просто е любопитна за мъж, които я привлича. Пак седна, прегледа бележките си. По-рано се беше опитала да нахвърли нещо като хронология за действията на Том Лексингтън, попълни я с всичко, което знаеше. А то не беше много.
Военна служба в Кируна 1997-98 като норландски пехотинец. Провери в гугъл с какво точно се занимават те и установи, че най-вече оцеляват при екстремни условия. След това офицерското училище и практическото обучение в продължение на няколко години. Беше станал капитан, ако помнеше правилно. И после обучението в Карлсборг за командос от Специалните сили. То продължило около година. Всичко беше суперсекретно, дрън-дрън-дрън, но тя успя да го сглоби от записаното и от догадките си, че Том е приключил обучението си преди около десет години. По това време вече е бил експерт в почти всичко — скачане с парашут, гмуркане, експлозиви и разузнаване.
А после? Например колко време е работил в Специалните сили, след като си е взел изпитите? Вероятно поне няколко години. Прегледа хронологията си. В един момент Том Лексингтън е напуснал армията и е минал в частния сектор.
Защо? Дали за пари? Мъж с неговите умения би могъл да печели до двеста хиляди крони месечно в най-опасните страни, така беше прочела във форумите. Но нещо тук не се връзваше. Том беше казал, че в армията е намерил втори дом. Беше го видяла в очите му, чу го в гласа му — това е било повече от работа за него, повече от призвание. Какво го е накарало да се махне оттам? Щеше й се поне да знае кога е напуснал армията, в хронологията й зееше голяма дупка преди появата му като съсобственик на „Лоудстар Секюрити Груп“. Най-сетне беше намерила прессъобщението. Името му не се споменаваше, само позицията. Пак погледна хронологията. Честно казано, тя се състоеше основно от празни редове и въпросителни знаци.
И най-голямата въпросителна от всички: какво точно се е случило в Чад миналото лято?
Амбра продължи да размишлява над фактите. Том беше организирал освобождаване на шведска гражданка. По всяка вероятност въоръжена операция. Възможно ли беше да е онази лекарка, за която беше чела? Изабел де ла Грип, супер жената? Тя беше шведска гражданка, беше работила в Чад и имаше връзка с Том чрез своя роднина Дейвид Хамар. Имаше ли логика, или си го изсмукваше от пръстите?
Написа в гугъл „Изабел де ла Грип“ и намери номера на мобилния й телефон. Остана известно време така, вторачена в номера. Щеше да прекрачи границата. Ако се обадеше и Том научеше за това… Тогава край с телефонните разговори и флиртуването. Само че тя беше журналист до мозъка на костите си, не можеше да се сдържи, затова набра номера.
— Да, Изабел на телефона?
— Здравейте, казвам се Амбра Винтер, репортер от „Афтонбладет“. Бих искала да ви задам няколко въпроса, удобно ли е?
— Разбира се.
— Става дума за работата ви в Чад.
— Да?
— Вярно ли е, че миналото лято е имало инцидент?
Дълго мълчание.
— Помислих, че искате да разговаряме за работата ми като лекар, не желая да говоря за това.