Погледна пода в кабинета, по който беше разпръснал документите от Чад. Още няколко пристигнаха с пратката от Йохана и през последните дни Том прегледа щателно материалите, разпръсна книжа, доклади и снимки по пода, сортира ги в купчини, четеше и размишляваше.
Искаше да изгради ясна картина на станалото в селото след неговата катастрофа. Засили звука на радиото и седна на масата. На прогнозата за времето го усили още малко. Както и предусещаше — през близките дни се очакваше буря.
— Какво ще кажеш? Да идем ли до града да се заредим с някои неща? — обърна се към Фрея, която в отговор се изправи и се почеса зад ухото.
След като купи от железарията батерии, резервно фенерче, свещи и кибрит, Том отиде пеш до супермаркета. Остави Фрея отпред и влезе да пазарува. Напълни и два хартиени плика с кучешки лакомства, плати и излезе да вземе Фрея, която го чакаше нетърпеливо. Даде й една бисквитка, докато я отвързваше. Тя я глътна, без да диша и без да дъвче. Той я потупа и тя притвори очи, притисна се в крака му.
— Привет! — чу се до него.
Вдигна поглед. Беше Елинор. Страните й бяха поруменели от студа, а от бледото слънце светлата й коса блестеше. Придружаваше я малко бяло кученце. Явно бяха обречени вечно да се срещат по този начин.
— Привет и на теб, Фрея. Май се открихте с Том.
Елинор се наведе и потупа кучето, което помаха предпазливо с опашка и след това с интерес подуши пухкавото кученце.
— Тя ме кара да излизам, приятно е — каза Том и изведнъж осъзна, че днес се чувства много по-добре.
Повече движение, по-добра храна и по-малко алкохол допринасяха и за по-добър сън. Все още се будеше от кошмари, потънал в пот, но вече успяваше пак да заспи.
— А Нилас къде е? — попита.
— На адрес в Каликс. Болен кон.
Тя пак се усмихна и той се почувства почти като едно време, когато бяха заедно — естествено и нормално. Все едно обсъждат какво да вечерят или какъв подарък да купят за рождения ден на сестра й.
Елинор го погледна, нещо се случи между тях. Сякаш почти беше готова да го прегърне, но след това просто каза „чао“, помаха му и се отдалечи с широка крачка през снега.
Том се върна при колата. Заваля сняг и Фрея взе да подскача наоколо, мъчеше се да улавя снежинките с език, лаеше по преспите. Той също беше в добро настроение, осъзна го, докато я гледаше. Може би наистина нещата се обръщаха. Прибра торбите в багажника и затвори вратата. Беше стъпил с единия крак върху каишката на Фрея, когато тя внезапно залая и се откъсна.
— Фрея! — извика след нея.
Вярно, беше добра, но беше грамадна и той не искаше да уплаши някого. Проследи я с очи, видя как скача срещу някого.
— Фрея! — изкрещя и се втурна след кучето и човека, когото то нападаше.
— Няма страшно — успокои го някой.
Беше Амбра. Той забави крачка, стъписан, осъзна, че Фрея подскача от радост пред нея. Амбра се пазеше през смях от атаката на развълнуваното куче и после се наведе и го хвана за каишката.
— Трябва да внимаваш с нея — каза му, когато той стигна до тях.
Том пое каишката и строго изгледа кучето. Фрея обаче не показваше ни най-малко угризение, по-скоро трепереше от вълнение, че е открила Амбра и го е довела при нея.
— Да, да, добро момиче — промърмори Том и после се взря в Амбра.
Същото палто като миналия път, същият огромен шал и нахлупена на челото плетена шапка. Върхът на почервенял нос и грейнали зелени очи — само това се виждаше от нея. Но беше тя.
— Не си ли в Стокхолм? — заекна той.
Амбра сви рамене и той се усмихна на добре познатия жест.
— Трябва да проверя едно-две неща — отвърна тя уклончиво. — Студено е — добави.
Дъхът им се носеше като облак пред лицата и мразът глождеше страните им.
— Ще става и по-студено. Наистина трябва да инвестираш малко пари в по-дебело яке.
— Знам. За съжаление, протестът ми срещу Кируна не е особено смислен. — Тя стегна шала си още малко.
— Кога дойде? — попита я той и изшътка на кучето, което все още подскачаше превъзбудено.
Амбра потупа Фрея по главата. Беше с дебели ръкавици, но въпреки това Фрея изглеждаше доволна.
— Вчера.
Той си отбеляза наум, че Амбра е била тук цяло денонощие, без да му се обади. Не че беше длъжна, но все пак леко се изненада.
— В същия хотел ли? — попита само.
— Да, само че този път парното в стаята ми работи, което е голямо постижение.
— Накъде си тръгнала? Имаш ли време за едно кафе?