Всъщност, с кого си имахме работа? Банда, която отвлича важен Действащ, а после го замъква до забранен Квартал и го задържа там скрит, е сериозна група от свръхумни хора. Ако открият, че ги търся, тогава полицията на Стабилния ще бъде най-малкият ми проблем. Нито Джи, нито дори Снед ще са наблизо да ми помогнат.
Как попаднах в тази ситуация? Защо правя всичко това? Защо ми е да участвам? Не е ли време да кажа сбогом?
Чух тихо бръмчене. Погледнах нагоре и видях, че стените са притъмнели до черно. Бях счупил детектора за настроение във вагона.
Майната му, казах си аз. Така или иначе трябваше да почакам до утре. Ще си взема почивка. Ще си намеря котарака.
Отидох с влака до края на Цветния. Слязох на трансферния портал. За да стигна там, където исках, трябваше да мина през друг Квартал. Това означаваше, че се налага да купя друг билет. Един служител ме очакваше на вратата. Провери дали нося безшумни обувки и кимна. Приближих се до гишето за билети и посочих на картата къде искам да отида. Мъжът кимна отвътре и вдигна три пръста. Подадох му три кредита по най-тихия начин и той ми даде билет. Отидох на пръсти до перона и зачаках.
Съседният Квартал на Цветния е Звук. Наречен е така, защото там не се разрешава никакъв шум. Влакът спря като в памук, вратите се отвориха безшумно. Влязох във вагона и седнах внимателно на меките места. Пътуването ми нямаше да трае дълго: Звук не е много голям, слава Богу. Тръпки ме полазиха.
Вагонът беше празен. Жителите имаха по един час всяка вечер, когато можеха да влязат в малка стая и да се накрещят. Бях там точно по това време, но самият аз не можех да направя нищо подобно. Навсякъде във вагона се виждаха микрофони. Аларма известяваше и най-слабия шум. Идват и тихо те изхвърлят от влака. После трябва тихо да вървиш по тихите улици, а това е дори още по-лошо.
Затова седнах и се замислих. Опитах да се успокоя и да си спомня всичко, което ми е казвал Снед за Стабилния.
Не беше много. Кварталът е бил забранен от самото начало. Когато започва реорганизацията на Града, Стабилния просто построява стена около и над себе си. Прекъсва всички връзки с външния свят, все едно не съществува. Разбира се, първото поколение познавало света извън Квартала, но им било забранено да разказват на децата си за него. Те така и искали. Тези хора останали в Стабилния, защото такова било желанието им.
Всички те вече бяха измрели. Шестото и седмото поколение нямаше и представа, че съществува нещо извън техния свят. Те знаеха, че цялата планета, с изключение на областта, в която живеят, е била унищожена при атомна война. Можеха да се покатерят по стените и да видят през прозорците — навън се ширеше пуста червена равнина, обсипана с радиоактивен пясък. Всъщност прозорците бяха видеоекрани, управлявани от властите. Тяхната работа бе да поддържат нещата стабилни и непроменени.
Последното нещо, което искат властите, е някой да нахлуе отвън. Това би разрушило целия им труд, би взривило стотици години желана илюзия. Желана. Аз не говоря тук за репресия. Стабилните не са в неведение насила. Това е всичко, което знаят и всичко, което искат да знаят.
Една двойка се качи във влака. Опитаха се да завържат разговор с мен. Но аз не съм много общителен и се получи неловка ситуация. Те почти крещяха, изглеждаха развълнувани. Очевидно копнееха да се приберат и да се любят диво, страстно и тихо. След малко ме оставиха на тихите ми занимания. През цялото време сочеха ризата ми, показваха ми палци и широко се усмихваха. Не можах да разбера какво искат да ми кажат.
На изхода се протегнах и настроих необикновено гъвкавите си мускули. Звук е особен Квартал, но там където отивах, бе още по-странно. Отивах в Котешкия Квартал.
Преди много време някакъв ексцентрик, който притежавал най-големия необитаван Квартал, решил да го остави на котките. Мястото било абсолютен хаос, западнало, покрито с боклуци и мизерия. Той изгонил малкото останали хора, построил оградна стена и умрял. Неоспоримо ясно написал в завещанието си, че там няма да живее никой друг освен котки.
Ха, ха, ще каже някой, какъв смахнат. След няколко години всеки ще може да влезе. Котешки Квартал, ха, ха.
Тогава дошли котките. От целия Град — първо една по една, после на групи. Безстопанствени котки, котки на жестоки, на лоши стопани или просто котки, които търсели промяна, стотици, хиляди, стотици хиляди котки се преместили в Квартала.
Интересно, нали?
След известно време няколко души решили да посетят Квартала и открили две неща. Първо, ако не обичаш котки, никой няма да те пусне. Второ, там става нещо много странно. Боклуците и мизериите са изчезнали. Сградите са чисти. Тревата в парка — окосена. Целият Квартал е абсолютно и идеално чист.