Разбира се, скоро схванах. Сигурно си мислите, че съм бавен. Но, сигурен съм, не ви се е случвало едновременно да се държите за стена и да удържате сал. Или, ако сте го правили, е било по ваше собствено желание. И, обзалагам се, течението на водата не е било толкова бързо.
Реката не изтичаше от Квартала към тоалетната отвън. А и откъде би се възстановило количеството вода? Лайняната супа от Кралския би причинила истински проблеми на Властите. Вместо това те са издигнали тази тръба. Реката летеше по нея към тавана и падаше от другата страна в началото си. Това бе изключително техническо постижение по всички стандарти. Трябва някой да им е помогнал. Антигравитационните радости бяха работа за хора на изкуството. Технологията е страшно скъпа и пазена в тайна. Сигурно и Стабилните Власти си имаха връзки. Отложих за по-късно въпроса какво те могат да предложат в замяна на това.
В момента трябваше да мисля как да отвърнем на това изобретение. Ръцете ми се измориха. Участието на Окланд се стопи почти до нула. Нямахме голям избор. Не можехме да се върнем, а влезехме ли, нямаше къде другаде да отидем освен в басейна. Течението бе жестоко. Стъклената тръба всмукваше водата.
— Окланд? — изкрещях аз, а той уморено сведе глава под стената. Дадох му секунда да възприеме всичко. — Ще минем нагоре по онази тръба.
Идеята ужасно го изплаши, но нищо не можех да направя. Аз самият не бях обнадежден, ала не бяхме в положение да избираме.
— О, Боже. Аз… о, Боже! — изпъшка Окланд.
— Йеа. Знам какво искаш да кажеш. Ще трябва да минем под сала. Ако той стигне пръв, може да блокира тръбата. Всмукателната сила е толкова голяма, че после няма да можем да махнем масата оттам. Така. Пускаме сала и тръгваме по течението. Готов ли си?
— О, Боже!
Приех това за „да“ и го пуснах. Салът за миг отскочи от канала към басейна и след секунди хвърчеше към ада. Почти веднага два от варелите се отскубнаха. Подплънките не можаха да преодолеят течението. Салът се олюля и се преобърна, като ни изхвърли във водовъртежа. Хванах палтото на Окланд и го дръпнах с всички сили към мен. Въртяхме се с бясна скорост, а масата и два от варелите ни следваха отблизо. Окланд бе дълбоко потресен от преживяването. Пратих му безумна усмивка в опит да му повдигна духа. Аз винаги се грижа за клиентите си.
— В последния възможен момент — изкрещях аз, опитвайки се да водя разговор в тази шумотевица, — си вземи дълбоко въздух, колкото можеш. Напълни дробовете си. После издишай и пак си поеми въздух. Може да се наложи да издържиш известно време, без да дишаш.
Не добавих, че може да се окаже последния му дъх. След още няколко секунди се ударихме в долната страна на тръбата. Водата ни повдигна и ни изхвърли към небето.
Невероятна скорост, оглушителен звук. Чувствах се разбит и безпомощен. Това бе всичко, което чувствах първите няколко минути. Забелязах, че все още държа якето на Окланд и го хванах по-добре. Ако по някаква случайност успеех да се измъкна оттук, исках го с мен.
Предполагам, че се издигахме не повече от четиридесет секунди, но ми се стори дяволски дълго, Сякаш времето спря. Чувах само грохота на водата, заслепен от блясъка на стъклената тръба, която отразяваше светлината от прожекторите. Въпреки че ударът ме бе изтощил, все още ми оставаше малко въздух. Нямах представа колко още ще продължи това. Ала ако след като достигнем тавана, трябваше да се смъкваме по тръба от другата страна, свършено бе с нас. Не виждах как ще ми стигне въздухът толкова дълго, а съм млад и як. Ще държа яке на мъртвец още преди да преминем и половината от пътя през Стабилния.
Опитах, но не можах да разбера устройството на цялата система. За да се поддържа цикъла на реката, бе нужно еднакви количества вода да минават през тавана от една страна и през земята от друга. Ако тръбата бе с размера на реката, скоростта на водата нямаше да се промени. Ако бе по-тясна, скоростта щеше да бъде невероятна. Нали? Колко ли тясна трябваше да бъде тръбата, за да се движи водата достатъчно бързо? Нямах химикал, лист хартия, калкулатор и бутилка алкохол и се отказах от изчисленията. Почти веднага след това се случи следното:
Стъклената тръба свърши. Стълбът от вода изскачаше няколко фута по-нагоре и се разпръскваше на всички страни. Чух Окланд да си поема дъх, когато паднахме и се ударихме във водата. Тя напираше зад нас и ни носеше. След малко силата на течението намаля. Все още не виждахме нищо, но инстинктивно драпахме да се отдалечим към по-спокойни води. След пет ярда приближихме парче суша. Добрах се до него и се строполих.