— Почакай. Какво искаш да кажеш с това, че някой ме търси?
— Ами… Само това: Когато изравнихме със земята територията на Шен Криз, ние го домъкнахме тук, в случай, че знае нещо, което и ние би трябвало да знаем.
— А знаеше ли?
— Не-е. Само това, че някой се опитвал да те открие.
— Още нещо, Старк — каза Снед. — Спомняш ли си, когато те видях за последен път, ти казах, че някой иска да разбере как да влезе в Стабилния.
— Йеа.
— Може ли да е бил Окланд?
— Не — отговорих аз. Ясно беше, че след като Окланд е успял с компютъра, едва ли би тръгнал да се мотае из Червения, за да търси друг начин да прониква в Стабилния.
— Тогава някой друг е търсил вас двамата.
— Йеа.
— Знаеш ли кой?
— Йеа. Затова съм тук.
— Добре, кой, мамка му, е бил? — изрева нетърпеливо Джи.
— Рейф.
Джи се облещи в мен невярващо.
— Не ставай глупак, Старк. Рейф е мъртъв.
— Знам — казах аз.
Замълчахме за една дълга минута. Музиката все още кънтеше долу, но ни се струваше далечна, суха и бледа. Запалих цигара в паузата и си дръпнах дълбоко. Сякаш изгори това, което бе останало от дробовете ми. Пушех прекалено много, но не се обвинявах.
Джи и Снед просто продължиха да ме гледат с широко отворени очи. И двамата несъзнателно потриваха устни по един и същи начин. Би било смешно, ако не беше толкова ужасно. Наистина не беше смешно. Изобщо не беше.
Джи пръв наруши мълчанието.
— Разкажи ни — продума той.
— Окланд е в Страната на Звездите — започнах аз. — Знаете ли какво се случи? Събудих се.
Джи се облещи.
— Какво си направил?
— Каквото чу. Бях в замък, където щяхме да си починем след доста лоши събития. Точно тогава аз си тръгнах. Случи ми се онова „забравил съм нещо“ и „ще се върна навреме“. Трябваше да се усетя много по-рано, по дяволите. Мисля, че дори знаех, но си позволих да не си го обясня.
— Знаел си какво? — Джи взе една от цигарите ми.
— Заведох Окланд там, защото сънуваше кошмари. Особено лоши. В началото само регистрирах факта и реших, че не е нещо целенасочено. Просто Нещо, което обикаля Страната на Звездите и си търси някого да му види сметката. Тогава открих Окланд. Когато разбрах, че той не е бил отвлечен, а сам е избягал и защо го е направил, взех го по-сериозно. Стори ми се доста болен. Влошаваше се по-бързо, отколкото трябваше. В същото време се налагаше да продължи да бяга от Центъра. Имаше проблеми… Затова го заведох там — не беше весело прекарване… Сънувах Рейф… Окланд видя бебетата.
— По дяволите!
— Йеа. Това трябваше да ме насочи, но си казах, че може да е просто случайност. Както и да е, в началото нещата тръгнаха добре. Нахраниха ни, поспахме, пристигнахме там, за където бяхме тръгнали — а именно в джунгла. По това време Окланд беше започнал да прилича на зомби, а аз взех да се чудя какво точно става. Сякаш някой настройваше нещата. Освен мен, не би трябвало да има никой друг способен да направи това. Тогава видяхме тигър.
— Виждали сме веднъж подобен, спомняш ли си? — попита ме Джи замислено.
— Да — казах. — Случи се преди много време.
— Беше готино. Превърна се в коте.
— Но не и този — отбелязах аз. — Той експлодира, а после се превърна в чудовище.
— Чие?
— На Окланд.
— Лошо?
— И по-лоши съм виждал. Но не често, нито пък напоследък. Всъщност, от осем години не съм. — Погледнах Джи. Той ми отвърна с напрегнато изражение. Нищо на този свят не може да изплаши Джи. Но ние говорехме за Страната на Звездите, а там нещата са по-различни. Той знаеше колко по-различни.
— Стигнахме замъка. Обикновената ситуация — хора в коприна тръбят за вещици и покойни кралици, подобни глупости. Тъкмо щяхме да си вземем душ, когато се случи всичко това. Нямах представа защо се връщам или къде отивам. Но тръгнах и се събудих. Събудих се в Цветния и, момчета, бях се изпуснал.
Млъкнах и запалих цигара. Тримата приличахме на разбит отряд, на който е поверена важна мисия. Снед подаде алкохола. Отпих дълга глътка. Не се изненадах, че ръцете ми треперят.
— Сега си мисля, че трябваше да се осъзная по-рано. Искам да кажа, че трябваше да се стегна: Нима се събуждам? Защо пропадам? Но не го направих… Проучих миналото на Окланд. Опитах се да разбера какво би могло да бъде неговото чудовище. Не открих много, но разбрах кой може да знае повече. Затова отидох в Нацисткия да говоря с него.