Може би и други хора правят същото. Из цялата страна. Из целия свят — може би. Вероятно не всички компютри показваха едно и също парче космос и някои хора се намираха по-близо до флотилията от други. Или пък някои хора бяха просто упорити — като Клатето — и не се примиряваха с поражения.
Понякога срещаше такива хора в „Джей и Джей софтуер“. Пробваха всяка нова игра, която дъртият Пейтъл зареждаше на компютъра: разпертушинваха ги на парченца, изяждаха ги и какво ли още не — първия път ти се случва точно това, а после и железен лост да размахаш, не можеш се отърва от тези хора. Научаваш още това-онова и после умираш — така беше с игрите. Хората се впрягаха. Имаха нужда да бият в някоя игра — също както Клатето прекарваше по цели седмици в опити да бие някоя програма. И когато някои хора биваха разпертушинвани на парченца, го приемаха много навътре.
Значи, корабите, които беше видял, бяха от онези, които не биха се предали за нищо на света.
Но и Капитанката — що за неблагодарност! Не беше честно да го кара да се чувства така, сякаш е някакво чудовище! Като че би застрелял хладнокръвно когото му падне! Те току-що бяха унищожили кораб — добре де, вярно, въпросният кораб ги беше нападнал, след като се бяха предали, но, в края на краищата, това си беше игра и нищо повече…
Само дето, разбира се, за скрийуийците изобщо не беше игра.
И те вече се бяха предали.
Това не го правеше отговорен за тях, нали? Не и през цялото време. Отначало беше гот, интересно му беше, но вече започна да му писва.
Затътри се надолу по тъмните стълби и измъкна енциклопедията от рафта под видеото. Бяха я купили миналата година — някакъв досадник беше позвънил на вратата им и бе успял да убеди бащата на Джони, че тази енциклопедия е много добра, защото вътре има много цветни картинки. Наистина, вътре имаше сума ти цветни картинки. Докато расте, човек можеше да научи от нея кое как изглежда, ако няма нищо против да не знае много-много за това, кое какво представлява.
След като десет минути се мъчи с показалеца, най-накрая стигна до военнопленниците, по-точно до Женевската конвенция. Не беше нещо, което би могло да бъде илюстрирано с големи шарени картинки, затова и вътре не пишеше кой знае какво, но и колкото имаше, той го изгълта с интерес.
Беше невероятно.
Винаги си беше мислил, че пленниците са… ами… пленници — не ги убиваш, следователно, трябва да се смятат за големи късметлии. Обаче излезе, че трябвало да ги храниш със същата храна, с каквато храниш и собствените си войници, да се грижиш за тях и най-вече за тяхната безопасност. Дори и ако току-що са разрушили с бомби цял град, трябвало да им помогнеш да излязат от катастрофиралия си самолет, да им дадеш лекарства и да се отнасяш с тях човешки.
Джони се блещеше срещу страницата. Шантава работа. Авторите на енциклопедията — вътре пишеше, че били от издателство „Вселенски чудеса, знания и данни инкорпорейтид“ в Елкабел, Небраска — бяха набутали в нея всичките тези снимки на папагали и не знам си още какво, защото били Чудеса на природата, когато наистина странното беше, че на човешките същества им е хрумнала подобна идея! Все едно да намериш сред всичките тези ядрени ракети и дявол знае какво още мъничко късче от Средновековието.
Джони знаеше доста неща за Средновековието, защото беше писал съчинение на тема „Какво е да бъдеш селянин през Средновековието?“. Когато рицар паднел от коня си по време на битка, на противника му не се позволявало да го отвори с отварачката за консерви и да го изтезава, а трябвало да се погрижи за падналия и после да си го изпрати вкъщи по живо, по здраво — макар че им било позволено да искат пари за услугата.
Общо взето, доста леко беше минал със скрийуийците. Според Женевската конвенция беше длъжен и да ги храни.
Остави книгата на мястото й и включи телевизора.
Даваха нещо много странно. Някой се оплакваше, че врагът затварял военнопленници в сгради, които имало вероятност да бъдат бомбардирани, така че собствената им страна да си бомбардира пленниците. Това било варварство, твърдеше човекът. Всички останали в студиото се съгласиха.
Както и Джони — донякъде. Но се зачуди как ли би обяснил нещо подобно на Капитанката. Всичко поотделно си имаше някакъв смисъл. Само дето когато се опиташ да мислиш за тези работи наведнъж, всичко излизаше криво.
В момента по телевизията даваха прекалено много война. Според него беше крайно време да започнат да дават нещо друго.
Отиде в кухнята, препече си филийки, а после се опита да изстърже изгорялото тихичко, така че да не събуди никого. Занесе горе филийките и енциклопедията и пак се пъхна в леглото.